3. СТОЯН ВОЙВОДА

Да би гората думала

Стоян по двори ходеше,
Каварджик перчан чешаше
и на мехичко думаше:
- Мехичко, ясногреичко,
като високо изтичаш,
и нашироко огряваш,
грееш ли, холам, всей свят,
всей свят и в наш вилият?
Грееш ли в гора зелена,
грееш ли в поле широко,
дружина събират ли се?
- Стойне, млада войводо,
гората се е развила,
полето са е засмяло
и дружина са събира,
дружина вярна, сговорна,
и за тебя си говорят -
тебе войвода ша гудат.
Като чу Стоян тъз дума,
че стана Стоян, Стойене,
отвори пъстри сандъци,
извади дрехи юнашки,
юнашки дрехи, войводски,
че ми са Стоян облече
в потури бюргютлиени,
абичка чепкенлиена,
ален си пояс запаса,
и напа чифтя пищови
и запа дълъг ятаган
и обу дишови калцуни,
и обу льокюви ботуши.
Че отиде в темни яхъри,
изкара конче хранено,
и сини го седла обседли,
с пъстри го смоци напаса,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
нарами пушка бойлия,
че са на конче преметна
и на майка си думаше:
- Оставай сбогом, мале мо,
в гора зелена ша ида,
напред юнаци ша ода.
Препусна конче храняно,
отиде в гора зелена,
на хайдушкото сборище.
Ка го юнаци видяха,
сички му на крак станаха,
сички му ръка цалуват
и на Стояна думаха:
- Добря си дошел, Стойене,
Стойене, наша войводо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.