|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
28. АЛТЪНЛЪ СTОЯН ВОЙВОДA
Да би гората думала
Излезли ми са хайдути
на Равна, на Зелениче,
на Кирчовите говеда,
на Тонювите шилета.
Алтънлъ Стоян войвода
със свойта вярна дружина,
тлъсто си агне ядяха,
червено вино пиеха.
Стоян на Кирча думаше:
- Кирчо льо, кърска кехая,
нещо ша да те попитам,
правичко да ми обадиш,
потеря дохождала ли й,
заради мене пита ли?
Кирчо Стояну думаше:
- Стояне, чакър-войводо,
кога ме питаш, да кажа,
правичко - да те не лъжа,
потеря не е идвала,
заради тебе да пита.
Дорде си Кирчо издума -
ева ми Кула че иде,
Кула на Кирча думаше:
- Кирчо льо, говедарко льо,
тук ли е Стоян, млад юнак?
Кирчо му казва: - Няма го.
С уста му казва: "Няма го."
С очи му кима: "Тука е,
тука е, зад саята е."
Кула Стояна загради
и са високо провикна:
- Предай се, предай, Стояне.
Стоян го гнява догневе,
че дръпна сабя френгия,
та са наляво завъртя,
дор са надясно завъртя -
всичка потеря погуби.
Самичък Кула останал
и са Стояну молеше:
- Стоене, чакър войводо,
пусни ме, пусни, Стоене,
жив по тоз свят да ходя
юначество да ти приказвам.
Жеравна, Котленско (Константинов, Д. Жеравна в миналото и до днешно
време.).
Алтънлъ Стоян войвода бил роден около 1767 г. в гр. Котел;
ходел облечен в нашити с алтъни дрехи, откъдето е получил името си. Местността
Равна и близкото до нея Зеленич, които се намират западно от Котел, са били
неговото свърталище. Алтънлъ Стоян умира от раните си в гр. Котел.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|