27. ДАНДИКА

Да би гората думала

Зафю си кона яздеше,
във Сливен сред чаршията -
среща му иде Дандика.
Той си на Зафя думаше:
- Бре Зафьо, чутен болерин,
я ми дай, Зафьо, конче си,
че имам, Зафьо, ходене!
Зафьо на Дандик думаше:
- Бре Дандик, куче краставо,
на тебе, Дандик не мяза
ти мойто конче да яздиш.
Мойто е конче хранено,
седлото му е с кръстове.
На тебе, Дандик не мяза
ти мойто конче да яздиш.
Събрали ми са, събрали
сливенските абаджии
и ямболските търговци,
и котленските чорбаджии.
Във петък са дума думали
и си сметката гледали,
в неделя яли и пили,
в понедел'ник на път тръгнали -
в темна Ичера ша идат
и в Котел, града голяма,
и в сеирлия Жеравна.
Сиви ша аби да сбират
и бели моми да любят.
Вървели, що са вървели,
до Джендем дере стигнали,
добра ги срящна срещнали
Кутьо и Рамчо двамата,
двамата баш цигулари.
Зафю на Кутя думаше:
- Я викни, Кутьо, та запей,
из едно гърло два гласа
и ти бре, Рамчо, след него.
Кутю на Зафя думаше:
- Зафьо ле, чутен болерин,
тука се песен не пее,
тука е място хайдушко,
че тука ходи Дандика
с негова вярна дружина.
Докат си дума издума -
ето че иде Дандика.
Дандик на Зафя думаше:
- Бре Зафьо, чутен болерин,
я слизай, Зафьо, от кончето,
че седлото му е с кръстове -
да не оцапаме седлото
като ти глава отрежем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.