26. БЕЛЧИН УБИВА СЕСТРА СИ

Да би гората думала

Белчин Еленки думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
я стани, сестро, я стани,
отвори мерджан сандъци
извади герджик премяна,
та са хубаво премени,
дваж по-хубаво забради,
начеши чърни цалуфи,
че щем на Кортен да идем,
на Кортен, сестро, на гости.
Ти да са, сестро налибиш,
на кортенските ергени,
а пък аз, сестро, на моми!
Вървели, доде вървели,
минали поле широко,
настала й гора зелена.
Белчин Еленки продума:
- Еленке, сестро Еленке,
я викни, сестро, та запей
из тази гора зелена,
из едно гърло два гласа,
из един език, две думи -
бакя си да развеселиш!
Еленка дума Белчину:
- Как да ти, бате, попея
из тази гора зелена!
Тука ми ходи млад Стоян,
млад Стоян - млада войвода,
с негова вярна дружина.
На мене й, бате либовник,
на тебе й върли душманин.
Той ша ма по глас познай,
тука при нази ша доди -
на тебе глава ша зъмне,
мене от тебе да зъмне,
в дружина ша ме заведе,
байряктар ша ма направи,
за мене ша са ожени.
Белчин Еленки пак рече:
- Я викни, сестро, та запей,
бакя си да развеселиш,
докат съм ази при тебе,
глава да не те заболи.
я викни, сестро, запей ми!
Викна Еленка, та запе -
зЗелена гора проехте.
от нейни есни гласове...
Отде я зачу млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
Еленка в пъкя минува,
аз ша на друма да сляза,
ша ида да я пресрещна,
от Белчин да я отнема,
тукана ша я доведа,
байрактар ша я направя,
за нея ша са оженя.
Дружината му думаше:
- Стоене, млади войвода,
не са с Белчина закачай,
Белчин е страшна войвода -
нали знаеш, холан, и помниш
и той на й водил кат тебе!
Той я на тебе не дава -
някак си нящо ша речеш,
знайме го и познаваме,
главата ша ти отреже.
Хей гиди Стоян, Стоене,
не си дружина послуша,
най-слезе долу, на друма,
та си Еленка присрещна
и на Белчина думаше:
- Белчине, бате Белчине,
аз ша Еленка да зъмна,
в дружина ша я заведа,
байряктар ша я направя,
за нея ша са оженя.
Белчин Стояну думаше:
- Стояне, млада войвода,
върви си в пъкя, Стоене,
не са със мене закача.
Върни са при дружината,
много им здраве да носиш,
от мене, Белчин войвода,
тий ма, Стоене, познават.
Ти щеше Еленка да зъмнеш,
ако са с мене побориш,
да ма, Стоене, надвиеш,
главата да ми одрежеш!
Ако ли пък та надвия,
главата ша ти одрежа.
Че скокна Белчин от коня,
че са със Стояна фанаха,
три дни са борба бориха...
Ни Стоян може да надвий,
нито пък Белчин Стояна...
Белчин си пояс разпаса,
да си Еленка изпита,
че на Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
ако си мила сестрица,
ако ти й мило за мене,
поясът да ми запашеш,
че ша ма Стоян надвий.
главата ша ми отреже!
Еленка нищо не рече,
тя при Белчина отиде,
не му поясът запаса,
дваж повече го разпаса...
Белчин му жалба дожале,
и още го гнява догняве,
през кръста Стояна улови,
до синьо небе издигна,
в черна го земя удари,
девет го педи зарови
че при Еленка отиде,
и на Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
дали сме, сестро, дали сме
от една майка раждани,
от една майка рождена,
от една цица сукали,
та не ма, сестро, пожали,
че ша ма Стоян надвий,
главата ша ми отреже?
При Еленка са доближи,
за косата я улови,
та й главата отряза,
до Стоян я положи,
в дружината си отиде,
та си дружина поведе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.