24. ХАЙДУТИ ОБИРАТ ЦАРСКАТА ХАЗНА

Да би гората думала

Ай гиди, юнак Диляно.
Стефан кака си думаше:
- Како мо, како, Диляно,
мо хайде, како, мо хайде,
с мене, како, да дойдеш,
да идем в гора зелена
при наща вярна дружина,
царска ща хазна да мине,
хазната да си посечем,
че да си злато наземем!
Диляна дума Стефани:
- Стефане, братче, Стефане,
не смея, братче, не мога,
ша стане осем месеца,
до деветия остава
ни цяла една неделя,
както ми пушка нестривана
и сабята неточена.
Стефан пак кака думаше:
- Мо айде, како, мо айде,
на коне ша ги изтрийме.
Че стана юнак Диляна,
женски си дрехи съблече,
облече дрехи хайдушки
и гуди калпак боснашки,
и са на коне качиха
и в гората отидоха,
при тяхната вярна дружина.
Седнали да ядат, да пият,
не сяда Диляна да яде,
да яде Диляна, да пие,
най на дружина думаше:
- Ежте дружина и пийте,
и си акъла помнете!
Де си Диляна издума
и са хазната зададе,
де са надясно обърне
и се наляво засучи,
и си хазната посече.
Мъжка са й рожба намери,
намери и продумала:
- Вуйчо ле, вуйчо Стефане,
като златото делите,
на мама, вуйчо, два дяла,
аз бях на мама помощник.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.