22. КОГАТО БЯХ У ВАС АРГАТИН - 3

Да би гората думала

От как се село засели
не бе хайдути видяло,
никомо зло не се случу,
сега се золум сторило.
Неделя мома хубава,
тя е за вода ходила,
хайдути там е заварила.
Войводата я погледна,
че е за ръка улови,
та я заведе, заведе,
във буйна гора зелена.
Сложиха тънка трапеза,
всичките наред седнаха,
в средата седи войвода.
Неделя права седеше,
стъклена чаша държеше,
та им долуджак залива,
червено вино сливненско
и върла бистра ракия.
Войвода дума Недели:
- Знаеш ли, Недельо, помниш ли,
кога бях у вас аргатин -
мене ме треска тресеше,
вий ме за снопи пращахте,
мене ме глава болеше,
вий ме в харман държахте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.