21. КОГАТО БЯХ У ВАС АРГАТИН - 2

Да би гората думала

От как се село засели
хайдути не са влизали,
сега се чува - ще влизат
на ден, на хубав Великден,
я по на хубав Гергьовден.
Тамам са й хоро събрало,
събрало са, наредило са,
писнали гайди, тъпани,
всичките моми там бяха,
всичките моми, ергени
там бяха, хоро играят,
ева хайдути додаха,
сред хоро байряк забиха,
наред момите гледаха.
никой, никой не позна.
Никола, млада войвода,
Никола позна Тодорка.
Никола дума Тодорки:
- Знаеш ли, Тодорке, помниш ли,
като бях у вас аргатче,
като са болен разболях
и ти водица поисках,
пък ти ме даде, Тодорке,
дет переш със кратунката,
от кокошето корито.
Аз ти хлебец поисках,
пък ти ми даде, Тодорке,
от девет деня корите,
дето ги мишки гризали.
Че я Никола улови,
че си сабята извади,
та й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.