18. ХАЙДУТИ МЪЧАТ ЧОРБАДЖИЙСКА СНАХА

Да би гората думала

- Я помълчете да послушаме,
кавал ли свири, агне ли блее,
агне ли блее, мома ли пее?
- Ни кавал свири, ни агне блее,
ни агне блее, ни мома пее,
най ми мъчеха назлънджъ Добра,
най я мъчеха върли хайдути.
Хем я мъчеха, хем я питаха:
- Я казвай, казвай, назлънджъ Добро
свекровото си тежко имане,
свекровото си и свекървино!
Отговаряше назлънджъ Добра:
- Бре ой ви вази, върли хайдути,
вчера съм дошла, нищо не зная,
нищо не зная, како да кажа,
какото зная, него ша кажа -
свекър ми има сребърно рало,
сребърно рало, златна копраля
и йоще има сребърна кола;
я свекърва ми - сребърна хурка,
сребърна хурка - златно вретено,
сребърно блюдо, златна огрибка;
етървите ми - сребърни хурки,
сребърни хурки - златни повески,
сребърни хурки - златни вретена;
деверите ми - сребърни пушки,
сребърни пушки - златни харбии;
а пък на мене свекър ми даде,
свекър ми даде рубиницата,
рубиницата, огърлицата,
а пък аз имам сребърна люл'ка
и в люл'чицата - златна рожбица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.