17. БЕЛЧИН ВОЙВОДА

Да би гората думала

Белчин Милици думаше:
- Милице, мила сестрице,
я се хубаво премени
и се хубаво накити,
че ми кончето заведи.
Да ми кончето подкове
Иванчо, младо налбантче,
със алтънени петали,
я с посребрени мъхове,
на вяра, на версия,
без пара, без половина!
Като ми рани оздравят -
аз ще му кован заплатя.
Че стана мома Милица,
та се хубаво премени,
и по-хубаво накити,
батьово конче изведе
да го Иванчо подкове
със алтънени петали,
я със сребърни мъхове,
на вяра, на вересия,
без пара, без половина.
Иванчо дума Милици:
- Ако ми дадеш, Милице,
в челото да те целуна,
в челото между веждите.
Милица жалба дожале,
още я гнява догневе,
а че се назад повърна
и на батя си обади,
щото й каза Иванчо,
Белчин Милици думаше:
- Милице, мила сестрице,
извади китка ключове,
отвори маджар-сандъци,
извади кърпи леняни,
леняни и копринени,
че ми раните превържи.
Изкарай конче хранено,
хранено, неразкарвано,
че ми кончето оседлай,
с девет колана препаши,
с десети мене превържи
сам при Иванча ще ида
кончето да ми подкове.
Белчин Иванча намери
и го отдалеч, поздрави,
сетне до него приближи,
извади сабя френгия,
гнявно Иванча изгледа
и му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.