15. СТОЯН ПРЕЗ ГОРА ВЪРВЕШЕ

Да би гората думала

Стоян през гора вървеше,
филдишан гребен държеше
и си перчана чешаше,
и на перчана думаше:
- Перчанко, ти мой къдрявкo,
де ли щеш да са вейтреиш,
из кои гори зелени
из кои доли дълбоки?
Дуре си Стоян издума,
сеймени са го фънали,
сеймени билюк-башии,
опък му ръце вързаха,
като Стояна караха,
край Недкини са минали.
Недка в градинка с'ъдеше,
смесена китка виеше,
Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, първо либе ле,
я дай ми, Недке, китката,
дето й на главата ти,
да й на страната на мене!
Недка Стояну думаше:
- Стоене, първо либе ле,
тебе ти китка не мяза,
не мяза, не ти прилича -
я най ти мяза, прилича
на ръце ситни синджири,
на крака тежки букаи.
Стоян му жалба дожале,
по-много гнява догн'ъве,
на сеймените думаше:
- Сеймени, билюк башии,
молба ша ви са помолям -
отвържете ми ръцете,
да ви с кавала посвиря
на стадо, на развиване,
сеймени вяра фанали,
отвързаха му ръцете.
Че не ми Стоян засвири
на стадо на развийване,
на булка на прибуляне -
право при Недка отиде,
за косата я улови,
че й главата отряза
и си на Недка думаше:
- Да знаеш, Недке, да повниш
какви си думи думала,
и са на мене присмяла!
Трупнешком Стоян прескочи,
на пътеката излезе,
дору сеймени усекят,
че наби в гора зелена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.