12. СТОЯН ВОЙВОДА ОСВОБОЖДАВА ЗАРОБЕНИЯ СИ БРАТ

Да би гората думала

Стоян ми млада войвода,
Стоян през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти водице студена,
вижда ли, горо, чува ли
оттук робини да минат,
и мойто братче да водят,
моето братче Иванчо?
Птиченце пее, говори:
- Стоене, млада войводо,
гората ако думаше -
хората не я сечаха;
водата ако думаше -
хората не я пиеха;
най питай мене, Стоене,
оттук робини минаха,
твоето братче водеха,
турци ми башибозуци.
Аз ще да лета по небе,
пък ти ша вървиш по земя,
ша та Стоене заведа.
Че са двамата тръгнали,
докато роби стигнали,
Стоян си вади пищови,
башибозуци избива,
ачи си роби отърва
и своето братче Иванчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.