112. СТЕФАН ЦОЦКИН

Да би гората думала

Той бил левент, тънък, висок, черноок и с тънки черти на лицето си. Отличавал се с пъргавина и решителност. Прозвището си "Караджа" получил при следните обстоятелства. Веднъж той вървял из Джумайския боаз с Панайот Хитов и Хаджи Димитър. Отдалече се задали два файтона с турци, които весело пеели из пътя. Щом наближили файтоните, Стефан се покачил на една скала, извадил ятагана си и със силен заглушителен вик "давранма" се нахвърлил върху тях от скалата, която била около три метра висока. Ненадейното и смело нападение ужасило турците и те, забравили оръжието, започнали да хвърлят по пътя оръжие, пари и други скъпоценности. За това смело хвърляне от високата скала другарите го нарекли "караджа" (сърна), а за отличие от популярния Стефан Караджа, наричат го Кючук-Караджа.

Говори се, че в Черковната кория, на едно високо буково дърво му намерили пръстена, окачен на един забит в дървото гвоздей. От това място се дочувал в селото и сладкият глас на кавала му, който бил неразделна част от хайдушките му съоръжения - Стефан бил изкусен кавалджия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.