106. ЧЕТАТА НА СТОИЛ ВОЙВОДА

Да би гората думала

Зададе се тъмна мъгла,
тъмна мъгла, тъмен облак.
Не е било тъмна мъгла,
тъмна мъгла, тъмен облак,
най е било тежка войска,
тежка войска Стоилова,
Стоилова, Василева.
Като от Сливен тръгнали,
Васил Стоилу думаше:
- Бате ле, бате Стоиле,
Стоиле, Стоил войвода,
като в Нейково отидеме,
ще вземем Славя Хаджиев,
Хаджиев, Хаджи Стефанов,
ще дойде и Дели Ради.
Като в Жеруна отидем,
ще вземем Райна Иванов,
ще дойде и Васил Дойнов.
Ще вземем Стефана Донев,
ще дойде и Руско Жейнов.
Ще вземем Нена Иванов,
ще дойде и Бендю Цонков.
Ще вземем Цоня поп Ранков,
ще доде Йчо Николов.
Ще взмем Райна Люцканов,
ще дойде Боню Неделчев.
Като в Жеруна стигнали,
до конака се запрели,
ален си байряк забили.
Като байряка забиват,
байряка се повалява.
Стоил Василю думаше:
- Не е на добро, Василе,
дето байряка не стои,
не стои, не се закрепя.
Тогаз са всички отишли
сред селото на хармана,
дето хорото играе.
Там са байряка забили
и се редом наредили.
Васил и Стоил, двамата,
сабите си кръстосали,
момчета закълнали
и към гората поели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.