102. СБЪДНАЛ СЕ ЛОШ СЪН

Да би гората думала

Хей гиди Стара планина,
де гиди онъз година
каква бе буйна, весела -
под сяка крушка и пушка,
под сяко трънче и момче,
на секи кайряк и байряк,
под сама бука дванайсе,
с Хаджи Димитър тринайсе.
Стефан полегна, позаспа,
като са от сън събуди
на Хаджията думаше:
- Вуйчо льо, Хаджи Димитър,
какъв си съня сънувах -
черно ма куче ухапа,
по крака до коляното.
Каква ряка протече -
ний си ризите перехме,
малка ги мома ловеше.
Хаджия дума Стефану:
- Стефане, миличък вуйчов,
сънят ти не е хубав сън -
черното куче - душманин,
кървава ряка - истина,
малка й мома - синджири.
Дорде Хаджия издума,
и караулът дофтаса,
на Хаджията думаше:
- Войводо, Хаджи Димитре,
потерята ни загради,
от четирикях кюшета!
Доде Хаджия продума,
тънка са пушка изпусна
и си Стефана удари.
Стефан високо извика:
- Вуйчо льо, Хаджи Димитре,
главата да ми отрежеш,
в турски ма ръце не давай!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.