|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
101. СТЕФАН НА ТОТЯ ДУМАШЕ
Да би гората думала
Качил се Стефан, Стефане,
на едно дърво високо,
високо и столовато,
да гледа Стефан, Стефане,
кой ще из пътя да мине
от таа чутна Жеравна.
Тъкмо си Стефан поглежда,
и ева Тотето че иде,
Тотето вуйчов Васильов.
Стефан на Тотя думаше:
- Тотьо ле, вуйчов Васильов,
я са при мене позапри,
нещичко да ти поръчам.
да кажеш, Тотя, на вуйча,
на вуйча Хаджи Драгана,
да ми вуйчо ми проводи
дванайсе чифта цървули,
дванайсе чифта навуща,
на мене лукстра ботуши,
на войводата зелен фес.
И друго ще ти поръчам
да кажеш, Тотя, на мама
стига да ходи, да плаче
по високите баири,
по дълбоките долове -
не сал тя има хайдутин,
не само аз съм мил на нея.
Градец, Котленско; непубликувана (зап. 1968 г.).
Стефан - Стефан Цоцкин (Кючук Стефан), участник в чета на Х.
Димитър, роден в Жеравна, Котленско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков,
Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.
|