100. ХОРО СЕ ВИЕ В ЖЕРАВНА

Да би гората думала

Че ми са сбрали, прибрали,
дванайсе мина дружина,
със войводата тринайсе.
Печено агне ядяха,
червено вино пияха.
Стефан на дърво седеше,
с бинокъл гледа Жеравна
и на другари думаше:
- Другари верни, зговорни,
елате, кардаш, и вижте
какво се хоро там вие,
във наше село Жеравна -
до всяка мома и турчин,
де наша Рада дур двама,
дур двама турски кехаи.
Стефановите другари,
те на Стефана думаха:
- Стефане, кардаш, Стефане,
майка ти ша ни издаде,
по цял ден ходи и плаче,
по жеравненски чукари.
сал ти ли имаш майчица,
сал теб ли й майка раждала?
Стефан му жалба дожаля,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи просешки
и си в село замина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.