10. ИЗБЯГАЛ ХАЙДУТИН СЛЕД ВЕНЧАВКАТА

Да би гората думала

Стоян дружину думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
простете, ша ви оставя,
ша ида да са оженя,
на мама хатър да сторя!
Че слезе Стоян във село,
в събота годеж правили,
в неделя - на венчилото,
в понделник на смокините.
Кумуве едат и пият,
често вратата поглеждат,
дано излезе булката,
булката с младоженекът,
същата зълва с деверя,
по едно вино да залей,
по малко диван да стоят.
Че не излезе булката,
булката с младоженекът,
същата зълва с деверя,
булката дума майци си:
- Мамо ма, стара свекърво,
със кого да си изляза?
снощи си Стоян съблече
дрехите, мамо, венчални,
облече дрехи юнашки,
препаса сабя френгия,
чифте пищови на кръста,
нарами пушка бойлия
на вет занаят отиде,
пък мене мамо, остави,
на тебе, мамо, отмяна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2005
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Да би гората думала. Хайдушки фолклор от Сливенския край. Съст. Т. Ив. Живков, Ж. Янакиева. София: Наука и изкуство, 1968.