8. МАРКО И ГРУЙО НА СВАТБАТА НА ДИМО ЧЕРНОГОРЧЕ

Юнак и ясно слънце

Тръгнал ми е Димо Черногорец,
да си дири либе спроти него,
та е ходил тъкмо три години,
не намери либе спроти него,
нито мома, нито пък вдовица.
Па премина през Бялото море,
та отиде в Бяло-немска земя,
тамо видя той кула висока,
вов кулата гиздава Мария,
тя грееше като ясно слънце.
Отговаря Димо Черногорче:
- Ей ти тебе, бяло-немска моме!
Ще те искам, ще ли да ме вземеш,
да те водя вов българска земя,
та със тебе фалба да се фаля.
Отговаря гиздава Мария:
- Ей те тебе, българско юначе!
Имам майка, що ме е родила,
имам баща, що ме е отгледал,
та от тях ще дума да излезе:
ако ме дадат, и аз ще те взема,
заведи ме в Българската земя,
та със мене фалба да се фалиш.
А що беше Димо Черногорче,
той я иска от майка и от баща,
той я иска и дали му са я.
А що беше гиздава Мария,
тя си влезе вов нова градинка,
та набрало от сякакво цвете,
та увила таз китка шарена,
затикна я Димо на челото.
Димо конче стяга дома си отвожда,
изпраща го гиздава Мария,
па на Димо тихом отговаря:
- Ей ти тебе, Димо, първо либе!
Кога додеш мене да си вземаш,
да калесаш много силна сватба
и да имаш юнак покрай тебе,
че тук има най-отбор юнаци,
ще те върнат, мене теб не дават.
А що беше Димо Черногорче,
то премина през Бялото море,
та отиде у града Цетина,
та отиде на бащини двори,
та кале са шест хиляди души,
шест хиляди души, тая силна сватба,
та ги черпи на бащини двори,
хем ги черпи, дребни сълзи рони.
Съгледа го милата му майка,
па на Димо милно отговаря:
- Ей те тебе, Димо, мили сине!
Защо плачеш, Димо, миле сине,
дали пари не щат да ти стигнат,
или вино не ще да ти стигне?
Отговори Димо Черногорче:
Ей те тебе, мамо, стара мале!
Пари имам до живот да харча,
вино имам пет сватби да сторя,
азе плача, сватба ми е малко,
малко ми са, мамо, шест хиляди.
Отговори милата му майка:
- Ей те тебе, Димо, мили сине!
Не грижи се, Димо, мили сине,
я приклекни на дясно коляно,
та напиши една бяла книга,
напиши я с кърваво мастило,
запрати я вов Прилепа града,
та калесай Марко българина,
калесай го девер до невяста,
и той да калеса шест хиляди души,
шест хиляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда,
па идете, мама, в Бяло-немска земя -
да вземете гиздава Мария.
Возрадва се Димо Черногорче,
па приклекна на дясно коляно,
та написа една бяла книга,
написа я с кърваво мастило,
запрати я вов Прилепа града,
та калеса Марко българина.
Марко книга чете, дребни сълзи рони,
съгледа го милият му баща,
па на Марко тихом отговаря:
- Ей те тебе, Марко, мили сине,
че откак си ти, синко, порасъл,
аз не съм те видял сълзи да проливаш,
сега книга четеш, дребни сълзи рониш!
Отговори Марко българина:
- Ей те тебе, мой стари бащице:
калесва ме Димо Черногорче,
калесва ме девер до невяста,
та да идем вов Немската земя,
да си вземем гиздава Мария.
Той калесал шест хиляди души,
и аз да калесам шест хиляди души,
шест хиляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда,
та да идем вов Немската земя,
да си вземем гиздава Мария.
Жив ще д'ида, тато, а не ще да дода,
в чужда земя кости ще оставя,
че там има най-отбор юнаци.
Отговори милият му баща:
- Ей те тебе, Марко, мили сине,
не грижи се, Марко, мили сине,
но от мене, синко, прошка вземи,
че кога си, сине, от мен прошка вземеш,
де си ходил, назад си си връщал,
и сега ще д'идеш, във Немската земя,
кахърен ще д'идеш, весел ше додеш;
ти калесай, сине, чичо си Богдана,
и калесай хайдук Дебел Новко,
и калесай сеймен Дърдалия,
дето йерчи коня битювия,
и калесай Ралич Белдунавски,
и калесай Левак добър юнак,
и калесай Груйо мало дете,
и калесай шест хиляди души,
шест хиляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне деверова орда,
па идете, сине, вов Немската земя -
ще вземете гиздава Мария.
Возрадва се Марко българина,
возрадва се от бащина поука,
та от баща Марко прошка узе,
па си стана Марко българина,
та калеса чичо си Богдана,
и калеса хайдук Дебел Новко,
и калеса сеймен Дърдалия,
и калеса Ралич Белдунавски,
и калеса Левак добър юнак,
и калеса Груйо мало дете,
и калеса шест хиляди души,
шест хиляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда.
Поведе ги Марко българина,
поведе ги като овчар овце,
заведе ги край Цетина града
не ги воведе вов Цетина града,
че щат много золум да направят,
но ги запря вов росно ливаде,
па на Груйо Марко тихом отговаря:
- Ей те тебе, Груйо мало дете!
Я пристегни коня петонога,
па да идеш на Димови двори,
да поздравиш Димо Черногорче,
да поздравиш от Марко българина,
че е Марко стигнал вов росно ливаде,
и със него шест хиляди души,
шест хиляди души се с юнашки коче,
се с юнашки коне, деверова орда;
да изкара девет бъчви вино
и десета със върла ракия,
да изкара девет крави печени
и да изкара девет овна пържени,
и да изкара девет фурни кисел хляб,
и още девет пресен хляб,
та от кон по чаша да пийнем
и от кон по мезе да вземем.
Като зачу Груйо мало дете,
като зачу що му Марко рече,
той престегна коня петонога,
та отиде на Димови двори,
та поздрави Димо Черногорче,
поздрави го от Марко българина.
А що беше Димо Черногорче,
той изнесе девет бъчви вино
и десет със върла ракия,
и изнесе девет крави печени
и още девет овна пържени,
и изнесе девет фурни кисел хляб
и още девет със пресен хляб,
па ги свали от добрите коне,
та ги пои три дни и три нощи.
Па изкара Димо Черногорче,
па изкара шест хиляди души,
шест хиляди души тая силна сватба,
та се сбрали дванайсет хиляди.
Поведе ги Марко българина,
поведе ги като овчар овце.
Преминали през Бялото море,
га отишли вов Немската земя,
зачервяло това немско поле.
Видели ги немските юнаци,
тия слели от висока кула,
заключиле момините порти.
Като стигна българската сватба,
потропали, порти заключени,
че извика Марко българина:
- Ей те тебе, Груйо мало дете!
Та разиграй коня петонога,
та прескочи момини дувари,
да се найдеш на момини двори,
та отключи момините порти,
да си влезе българската сватба.
Разигра си Груйо мало дете,
разигра си коня петонога
и захапа сабля вов устата,
та прескочи момини дувари,
та се найде на момини двори;
видели го немските юнаци,
побегнали в конските обори,
подирили сяно да се скрият,
то нямало сяно да се скрият,
та се скрили в конските фушкии.
Че отвори Груйо момините порти,
че си влезе българската сватба,
изкачи се Марко кули до вратата,
че потропа Марко на кула вратата,
де седеше гиздава Мария,
потропал е, тия заключени,
че извика Марко българина:
- Ей те тебе, чичо Богдане!
Я извади тежка боздугана,
да потрошиш на кула вратата,
да се кача на висока кула,
да си фана гиздава Мария.
Той отиде чичо му Богдан,
та се качи кули до вратата,
па измъкна тежка боздугана,
та потроши на кула вратата.
Изкачи се Марко българина,
изкачи се на висока кула,
па си фана гиздава Мария,
та я свали от висока кула,
подаде я на Димо на коня,
па на Димо тихом отговаря:
- Ей те тебе, Димо Черногорче!
Я се връщай с тая силна сватба
и отведи гиздава Мария,
та па скоро море да минете.
А що беше Димо Черногорче,
той си узе гиздава Мария,
та я тури под лява мишница,
па се върна с тая силна сватба,
ни напоени, ни надарени.
Марко оста малко по-надире,
малко по-надире с деверова орда,
с деверова орда, шест хиляди души,
шест хиляди души се с юнашки коне.
Ка вървяха низ равното поле,
обърна се Марко нанадире,
зачервяло се сичко немско поле,
зачерняло се с тая силна войска,
да си гонят българската сватба,
да си върнат гиздава Мария.
Като видя Марко тая силна войска,
расзтресе го треска тригодишна,
па си спомни Марко бащина поука,
че си викна Марко българина:
- Скоро бягай, Димо Черногорче!
По-скоро море да преминеш,
да отнесеш гиздава Мария!
Пак извика Марко българина:
- Я се връщай, чичо Богдане,
и се връщай, хайдук Дебел Новко,
и се връщай, сеймен Дърдалия,
и се връщай, Ралич Белдунавски,
и се връщай, Левак добър юнак,
и се връщай, Груйо мало дете,
и връщайте се, шест хиляди души,
шест хиляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда;
разиграйте юнашките коне,
измъкнете юнашките сабли
и развийте зелени байряци,
зелени байряци, кръстати мъждраци,
че юнашки тука ще се бием,
че ще в чужда земя кости да оставим!
Върнали се най-отбор юнаци,
разиграли юнашките коне,
измъкнали техни остри сабли
и развили зелени байряци,
зелени байряци^ кръстати мъждраци,
та срещнали немските юнаци,
гонили ги до висока кула,
дорде сватба през море премине.
Върнали се най-отбор юнаци,
качили се вов тънка гемия,
застигнали тая силна сватба,
га отишли вов Цетина града,
вов Цетина града, на Димови двори,
тя излезе Димовата майка,
та срещнала тая силна сватба,
та ги черпи вино и ракия,
дарява ги кому що прилича.
Марко дари сабля до земята,
обкована с безценни камъни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.