7. МАРКО ИЗБАВЯ ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Юнак и ясно слънце

Седна майка с Марко да вечеря,
а майка е бозка извадила,
та е клела Маркоге юнака:
- Леле синко, Кралевике Марко,
арам да е това бело млеко,
арам да е тая бела бозка,
що си цицал три години време.
Твоя баща у църква идеше,
не носеше юначко оруже,
не правеше кръви у неделя.
Рано рани Марко Кралевике,
рано рани утре от зарано,
рано рани, та си любне вика:
- Стани, любне, Еленко невесто,
стани, любне, вода да донесеш,
стани, любне, премена донеси,
да си чисто лице преомием,
да се чисто, любне, преоблечем,
че си идем църкви на ютрина,
на ютрина и на литургия
и че земем пречисто преческо.
А стануе неговото любне,
а стануе, а юнак прашуе:
- Леле тебе, Кралевике Марко,
като справям Шарца добра коня,
да туря ли юначко оруже?
- Немой, любне, оруже да туряш:
не виде ли снощи моя майка,
що ме майка с бозка заклинала -
кога идем църква на ютрина,
да не носим юначко оруже!
Немой тура юначко оруже.
И Еленка вода е донела,
изнела е и бела премена.
Премени се Кралевике Марко.
А що беше Еленка невеста!
Справила му Шарца добра коня
и турила сабля на сглабове,
що се вие сабля, та се крие,
та се крие у свилни джебове.
Та я тури коню под чултара,
под чултара, у свилни джебове.
Дваж се триж се у яхъре връща,
та на Шарца она заръчаше:
- Леле тебе, Шарца добра коня,
като идеш тамо по друмове,
ако видиш некаква неволя,
да си кажеш сабля на неволя;
ако немаш нищо на неволя,
немой казва сабля на сглабове,
кога дойде мене да не ружи.
Излезнал е Марко Кралевике.
Изведе му Еленка невеста,
изведе му Шарца добра коня,
изведе я при таша бинека.
Тури нога Марко у зенгия,
дур де тури, море, и оная,
кон му мина през поле широко,
та е наел през гора зелена.
Погледнал е Кралевике Марко,
на гората шума повехнала.
Марко юнак на гора сборева:
- Горо, горо, що си огрознела?
Дали те е слана осланила,
ели те е секира посекла,
ели те е пожар пожарило?
А гората Маркоти говори:
- Леле тебе, Кралевике Марко!
Не е мене слана осланила,
нито ме е секира посекла,
нито ме е пожар пожарило.
Заминаха три синджира роби,
караха ги три арапа църни:
един синджир се млади момчета
армасани, млади невенчани;
други синджир се млади девойки,
армасани, моми невенчани;
треки синджир се млади невести,
се невести сос мъжки дечица.
От жалби съм язе повехнала.
Бутна коня Кралевике Марко,
бутна коня воз темна клисура,
та пристигна три синджира роби,
пристигна ги, море, замина ги.
Тогай викна невеста низ роби:
- Леле братко, Кралевке Марко,
и ти ли ме, братко, не познаваш?
Я се молих и денем, и ношкем,
я да срещнеш мене, я да стигнеш,
ти ни стигна и ти ни замина!
Запре коня Кралевике Марко,
та почека три синджира роби,
та си праша невеста из роби:
- Леле тебе. невесто из роби,
какво знаеш, ке ме Марко зоват?
Тогай каже невеста из роби:
- Леле тебе, Кралевике Марко,
и ти ли ме мене не познаваш,
и ти ли ме така заминуеш,
дали знаеш мене ил' не знаеш,
кога беше пръвна размирия,
та идеха бугари на войска,
и ти иде, Марко ле, на войска,
та донесе седемдесе рани,
седемдесе рани куршумлии,
осемдесе рани калъчлии,
а на коня ни край, ни брой има?
Моя майка икимджпйка беше,
та ти, Марко, рани лекуваше,
по триж днеска рани вързуваше,
вързуваше и развързуваше.
А я си бех мънинко момиче,
та ти, Марко, тънки кърпи перех.
Тогай каже Марко Кралевике:
- Та ти ли си, Янинко невесто?
- Ете я съм, Марко Кралевике,
ете я съм, мое мило брате!
Тогай каже Кралевике Марко:
- Чуете ли, три арапи църни!
Да ви дадем до двеста алтъна,
да пущите невеста низ роби.
А що думат три арапа църни:
- Хайде върви, луди бугарине,
и за тебе една халка има,
тебе че у роби да туриме,
та и ти че у роби да идеш,
като кьосем пред ситни шилета.
Тогай каже Кралевике Марко:
- Чуете ли, три арапа църни!
Да ви дам ли до триста алтъна,
упущете невеста из роби.
Па казаха три църни арапа:
- Минуй, минуй, луди бугарине,
и тизе чеш у роби да идеш!
Разлюти се Кралевике Марко,
разлюти се сърце у юнака,
та остана малко наназаде,
та зафана от кон да се своди,
та си бере скали и камене
да загажда у църни арапи.
Тогай каже Шарца добра коня:
- Леле тебе, Кралевике Марко,
щото си е твойо първо любне,
турило е сабля на сглабове,
турило у чохена чултара,
у чултара, у свилни джобове,
земи сабля, Марко Кралевике,
та не троши ни мене, ни тебе,
и удари троица арапа.
И он бръкна у свилни джобове,
та извади сабля на сглабове,
та посече три арапа църни,
па разстроили три синджира роби,
на сек даде по два-три алтъна,
хем им дава, хем им па наръча:
- Да минете низ Нова Пазара,
да купите на нозе папуци,
купете си, боси не ходете,
купете си, голи не ходете,
и купете хлебец да ручате:
заран си е голем ден Великден.
Па си бутна Кралевике Марко,
па си ходи Марко на ютрина,
па си ойде у Дечан манастир.
А що беше стара егумена,
он си гледа на ачма пенджера -
оти нема краля да ни дойде.
Време дойде църкви да изпуща.
Видела го стара егумена,
дека Марко по авлия ходи,
дека ходи, та си коня води,
али не ке у църква да влезне.
Излезва си стара егумена,
та си праша Маркоте юнака:
- Леле тебе, да краля честити,
що ни си се намо разсърдило,
оти не кеш у църква да влезнеш?
А що каже Кралевике Марко:
- Леле тебе, стара егумено,
я не съм се вамо разсърдило,
лел направих кърви у неделя:
посекъл съм три арапа църни,
та изпущих три синджира роби
и им дадох по два-три алтъна
да си купят секой що си нема,
та не мога у църква да влезна,
та не мога преческа да взема.
А снощи ме майка заклинала -
да не правим кърви у неделя.
И я некех кърви да си правим,
а що си е мое пръвно любне,
турило ми сабля на сглабове,
та посекох три църни арапа,
немам право у църква да влазим.
Тогай каже стара егумена:
- Леле Марко, Кралевике Марко,
ти си имаш таман три преческе:
едно тебе, едно на майка ти,
едно, Марко, на твоето любне,
що турило сабля на сглабове.
Тогай се е Марко пречестило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.