Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

5. СУЛТАН СЕЛИМ, АРАПИН И МАРКО КРАЛЕВИЧ

Юнак и ясно слънце

Арап гради кули покрай море,
загради ги, та па и шари ги,
па си само дума продумало:
"Що какво съм кули изшарило,
оти немам една стара майка,
да ми седи у шарени кули?
Оти немам една мила сестра,
да ми мете из шарени кули?
Оти немам едно пръвно либе,
да ми шета по шарени кули".
Па се сети, бог да го убие,
защо има царя Султан Селим,
защо има една мила черка,
една черка Айкуна девойка.
Прати писмо Църна Арапина:
"Много здраве, царю Султан Селим!
Да ми дадеш Айкуна девойка,
да я дадеш либе да ми бъде,
ако ли я, царю, па не даваш,
да излазиш със мене на среща,
яз сакам бой с тебе да се бием".
Отговаря царя Султан Селим,
повраща му писмо на назаде:
"Очем, очем, Църна Арапине,
очем, очем, та оти да не чем;
ала сакам мухлет да ми дадеш,
да ме чекаш три недели време,
че е млада Айкуна девойка,
още не е дари натъкмила,
да приготви той тънки дарове -
тогай дойди с китени сватове."
Арапин му тогай отговаря:
"Че те чекам три месеци време,
доде сбереш китени сватове
и тизека дори са натъкмиш".
Тогай стана царя Султан Селим,
та изписа ситни бели книги,
разпрати ги по сите крайнини,
по турците и по бугарете,
ега има юнак да намери,
да излезне Арапу на среща,
да отъвне Айкуна девойка -
що сам сака, дар че го дарим.
Нема никой юнак да се наеме
ни у турци, ни па у бугаре.
На царица на сън се приснило,
защо има у Прилепа града,
тамо има юнак спроти него,
ем боле е по-юнак от него,
на име е Марко Кралевичи.
Та па стана, на царя казува:
Фала тебе, царю Султан Селим,
те имало у твоя държава,
те имало юнак спроти него;
той е юнак у Прилепа града,
на име е Марко Кралевичи.
Веднъг пише царя Султан Селим,
веднъг пише едно бело писмо
и попраща два бързи телале:
- Скоро бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи,
да излезне Арапу на среща,
да отъвне Айкуна девойка -
що сам сака, дар че да го дарим.
Отишли са два бързи телале,
на Марко са писмото подали.
Писмо чете Марко Кралевичи,
ем го чете, на телале дума:
- Много здраве царю да носите,
я не смеем код Арапин д'идем,
да ми сваля глава от рамена.
Върнали се два бързи телале,
на царя са това казували.
Веднъг пише па царица писмо
и попраща два бързи телале:
- Скоро бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи,
да излезне Арапу на среща,
да отъвне Айкуна девойка,
че го дарим та златна синия,
обнизана с безцени камене,
кога руча, они да му светат.
Отишли са два бързи телале,
додадоха Марку бело писмо.
Марко чете това бело писмо,
ем го чете, на телале дума:
- Фала вие, два бързи телале,
много здраве царици носете,
я не смеем код Арапин д'идем,
да ми свали глава от рамена.
Върнали се два бързи телале,
на царица това казували.
Веднъг пише Айкуна девойка,
веднъг пише оно бело писмо
и па праща два бързи телале:
"Скоро бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи,
да отъвне мене от Арапин,
"че го дарим от злато кошуля,
самоткана, самозлатоляна;
че го дарим три тавлии коне.
Ако му е малка тая дарба,
сама язе либе че му бъдем.
Отишли са два бързи телале,
додадоха Марку бело писмо.
Ка го чете Марко Кралевичи,
ем го чете, на телале дума:
- Фала вие, два бързи телале,
много здраве Айкуни девойки,
я не смеем код Арапин д'идем,
да ми свали глава от рамена.
И они са назад повърнали,
на Айкуна това казували:
- Фала тебе, Айкуно девойко
Марко не че тука да ви дойде.
Таман това дума издумуват,
и пристига друго бело писмо,
изпраща го Църна Арапина:
"Да се стега царя Султан Селим,
довечера сватове че стигнат,
че доведем три иляд арапе".
Като това писмо прочетоха,
веднъг стана Айкуна девойка,
та излезна из Стамбола града,
та ходеше край синьо езеро,
та гледаше у вода да рипа
и кълнеше Марко Кралевичи:
"Проклет да е Марко Кралевичи,
три пъти му писмо изпращахме,
незнайно имане обричахме,
па не щея код назе да дойде,
да отъмне мене от Арапин,
нъло сега у вода че рипам,
да се давим млада и зелена".
Тамън она това издумала
и пристига Марко Кралевичи,
слезна от кон вода да го пои.
На Айкуна тогай отказува:
- Фала тебе, Айкуно девойко,
те язе съм Марко Кралевичи,
на си иди на вашите двори,
язе ч'идем на хладни механи
и тамока вечеря пратете,
само вино да не омалите.
И сретнете Църна Арапина,
само лепо да го посретнете,
немой нещо да го разсърдите,
та че после пакост да направи;
я че чекам край Стамбола града,
кога ютре тебе да поведат,
я тогай на среща че излезнем,
да отъмнем тебе от Арапин.
Марко ойде на хладни механи
и она се назад повърнала,
на баща си това казувала:
- Че пристигна Марко Кралевичи,
че отиде на ладна механа,
та заръчи вечеря да пратим
и заръчи арапе да сретнеш,
че он не че тука да доходи,
да кървави наши равни двори,
нъло ютре край Стамбола че е.
Ка поведе мене Църн Арапин.
И он тогай среща че излезне,
че отъмне мене от Арапин.
Това му е дума преказала,
друго писмо от Арап пристигна:
"Се чаршии да се затварая,
защо водим три иляд арапе,
се са силни, се отбир юнаци,
немой нещо пакост да направат".
Чаршии се тайном затваряха,
па излази Марко низ чаршии,
та сичките редом изпитуе:
- Що си толкоз рано затваряте?
А они си Марку казуваха.
- Че че дойдат три иляд арапе,
та че водят Айкуна девойка,
що е Куна царевата черка.
И Марко се на назад повърна.
Излезнал е Новак механджия,
па на Марко дума продумува:
- Фала тебе, незнайно друмниче,
хаде стига ходи по чаршия,
нъло ела порти да затворим,
че пристигат три иляд арапе.
А Марко му тогай отказуе:
- Де съм вързал моя добра коня,
тамо порти не че да затваряш,
я че стоим сгир да починим;
ако нещо золум ти направят,
я три ката че ти го заплатим.
Бог да бие Църна Арапина,
ка улезна у Стамбола града
и си води три иляд арапе,
и си язди тънка Бедевина,
играе го напред пред арапе.
Като виде мехна отворена,
ка разигра тънка Бедевина,
та погуби Новак механджия,
защо не е портите затворил.
Шарко коня на гърди го запре,
със копито негов кон удари
и он се е назад повърнало.
Не сети се Църна Арапина,
че защо е Марковата коня.
Ка ойдоха цару у дворове,
пресретна ги царя Султан Селим.
Навлели си три иляд арапе,
царя ги е лепо почитало.
И на Марко вечеря запрати.
Като било ютре отзарана,
досеща се Църна Арапина,
че он виде Шарка добра коня,
че това е Марковата коня.
- Да не бъде и Марко тъдева,
после може ядове да видим.
На по-рано коне постегайте,
та по-рано мома да изведем,
пред зори че мома да изведем,
да излезнем низ Стамбола града.
Като било ютре от зарана,
рано ранат три иляд арапе,
сичките си коне постегнаха,
а царя им кочии стегаше.
Изведе им Айкуна девойка,
качила се у сремски кочии,
у осъм са чеиз товарили,
у девета Айкуна девойка.
И тръгнаха през Стамбола града.
Най-напред е Църна Арапина,
на по него до девет кочии,
по них идат три иляд арапе.
Почека ги Марко Кралевичи,
дур излели низ Стамбола града.
Па си яхна Шарка добра коня,
пристигна ги край Стамбола града,
видоха го три иляд арапе,
видоха го какво силно кара.
Се арапе под сабля минаха,
на Арапин хабер занесоха:
- Ей фала ти, Църна Арапине,
и ти ли си юнак над юнаци,
та си повел царевата черка,
царевата Айкуна девойка?
Ка ни стигна едно юначина,
кожух носи като темен облак,
сабля носи като ясно слънце.
Досети се Църна Арапина,
че е това Марко Кралевичи,
по-скоро се назади повраща,
отдалеко на Маркоте ока:
- Хей юначе, беда да те найде,
те още си младо и зелено,
кога си се свет насветувало?
Девет пъти чем да те прерипнем,
па че после, Марко, да те губим.
А Марко му тогай отказуе:
- Не ти давам код мене да придеш,
а то не ли мене да прерипнеш.,
Като това Марко продумало,
заигра се Църна Арапина
и заигра тънка Бедевина
да прерипне Марко Кралевичи;
Шарко коня на гърди го запре.
Тогай виде Църна Арапина,
че е Марко по юнак от него,
та побегна Църна Арапина.
Ка го погна Марко Кралевичи,
Шарко коня на Маркоте дума:
- Фала тебе, Марко Кралевичи,
защо носиш тежка топузина,
ка не можеш Арапин да стигнеш?
Тогай дигна Марко Кралевичи,
като дигна тежка топузина,
та удари Църна Арапина
и Арапин от коня паднало.
Търгна Марко сабля дамаския,
та отсече на Арапин глава,
та отъмна Айкуна девойка,
повърна я Марко на назаде
и си кара до девет кочии,
и си носи от Арапин глава,
и играе Шарко пред кочии.
Се низ Стамбол насреща излети,
на Марко са лепо зафалили,
че погубил Църна Арапина
и отъмнал Айкуна девойка.
Ка отиде у царските двори,
царя му се лепо зарадува,
че отъмнал нему мила черка,
отъмна я от църни арапе.
Три недели зиявет правили,
се поили Марко, гощавали,
и що са му дари наобрекли,
и от више дари го дарили:
дарила го царица господжа,
дарила го той златна синия,
обнизана с безценни камене;
дарила го Айкуна девойка,
дарила го от злато кошуля,
самоткана, самозлатоляна;
дарил го е царя Султан Селим,
дарил го е до три хазни пари.
И тогай са Марко изпратили,
та си ойде у Прилепа града.

 


София, кв. Връбница (СбНУ 3, 100).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.