Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

4. МАРКО ГРАБИ АНГЕЛИНА

Юнак и ясно слънце

Се собрале седумдесет кралеи,
ядат, пият, мушавере праат,
еден други сите ми се валат,
со юнашство, кой како що имал.
Покрай ними и Марко ми седел,
и той ми се, брате, повалило,
и вака му на кралеи рекло:
- Ой ви море, кралеи, банеи,
и вие сте доста бре юнаци,
ама я сум от вас бре по-юнак:
ако рачка земнята имаше,
яз ке можев, богме, да я свъртам.
Кога чуле кралеи и банеи,
кога чуле валбите от Марка,
сите, брате, се изнасмеяле,
сите шега нему му се сбиле,
и го Марка много устрамиле
и вака му тогай нему рекле:
- Дейди, Марко, како не се срамиш,
що се валиш земня да превъртиш;
Волкашин ти тебе беше татко,
той имаше до три тарапаани:
първа беше от карагрошеи,
втора беше от жолти дукати,
трекя беше се от дробни пари,
и никой пат той не се валеше.
Кога чуло Марко младо дете
от кралеи такие зборои,
явнал коня дома да си одит,
овде-онде по бели друмои.
Дедо господ на пат беше седнал,
да го чека Марка от Вароша.
Пол юнашство нему да му земит,
да не нещо земня той превърти,
голем пакост тогай той да стори,
турил господ една торба земя,
Марко дошол пред бога да вървит
и вака му господ прогоорил:
- Ой юначе, незнаен делия,
ти що носиш долгата гаргия,
я подслези от коня на земи,
да ми кренеш тая торба земня,
дека сум си старо ем невредно,
та не можам само да си кренам.
Кога чуло Марко Кралевике,
той от коня, брате, не ми слегол,
со гаргия торба си наденал,
и опнал юнак за да я подкренит;
той не могол, богме, да я кренит,
гаргия се на парчиня скърши,
от коня се Марко поднаведи,
с десна ръка торба ми подватил,
опнал юнак за да я подкренит,
се скинале от коня колани,
и пак Марко не му я подкренал.
Тогай Марко изгубил юнашство,
полоина от колку що имал,
и от бога благослов той добил,
за да биде Марко много итър.
Дупнал коня и дома си дошол,
що я викнал майка си при себе,
та я ватил за леса плетейки
и я стегнал тая да му кажит,
и вака му Марко незе велел:
- Слушай, майко, моя стара майко,
ке те прашам нещо да ми кажеш,
оти мене не ми си казала,
оти татко имал тарапаани,
тарапаани, коня и оружие.
Отгоори майка му на Марка:
- Дейди, синко, младо мое дете,
тарапаани татко ти имаше,
първа беше от карагрошеи,
втора беше от жолти дукати,
трекя беше се от дробни пари;
вистина яз не сум ти кажало,
дека си ми уще аджамия,
яз те чекав ти да ми уздрееш,
за тоа яз не сум ти казала;
ела, синко, сега да ти кажам,
тарапаани со очи да видиш
и да видиш негоо оружие.
Татко ти кон той не си вяваше,
той вяваше витиза кобила;
кога умре татко ти Волкашин,
я изпущив край слано езеро,
кой я знаит дал уще е жива.
Пошол Марко тарапаани видел
и си зело таткоо оружие,
та си пошло край слано езеро,
да я барат витеза кобила,
овде-онде около езеро,
що я нашол витеза кобила,
и по нея шареноно ждребе;
ми се загнал юнак да я вакя,
той ми търчал, кобила бегала;
кога Марко нея я привтасал,
тая ми се в езеро върлила,
тогай Марко по ждребе се загнал,
овде-онде Марко ми го ватил,
ми го ватил и юнак се вкачил;
пърсна ждребе по поле да бега,
рипай, скакай и клоци върлало,
за да върли Марка от рамена.
Види ждребе оти не се върла,
ми се спущи и в езеро рипна,
за некако Марка да отвърли.
Марко тогай много се уплашил,
да не нещо, богме, се удаит;
яко Марко за грива се държал,
препливало ждребето езеро,
тогай ждребе ми се уморило,
и на суо тоа ми излегло,
на Марка се тоа поклонило;
за чудене Шарец прогоори,
и на Марка вака тоа рекло:
- Ой юначе, незнаен делия,
я кажи ми чие- си колено,
яз да сум ти твоя верна слуга:
яз сум юнак, ама ти по юнак.
Лели вели Марко му сборуа:
- Ой ти, мое мило брате ждребе,
татко мене Волкашин ми беше,
дури бил жив кобила вяаше
и со нея юнашство праеше.
Кога чуло ждребе три годинче,
оти той бил син на Волкашина,
виснал ждребе по своята майка,
Марко вявнал ждребе три годинче
и кинисал дома да си идит
Кога виде кобила витеза,
оти ждребе шарено ке бега,
и кобила търгна си по него.
Дошол Марко во Вароша града,
вързал Шарца в темна конюшница
и до него витеза кобила,
тогай Марко майка си прашало:
- Да ми кажиш, моя мила майко,
татко коня кай си го коаше
и оружие кай си подпрааше,
остра сабя кай си я точеше,
а боздоган кой му го белеше?
- Ой ти, Марко, мое мило чедо,
татко ти си побратим имаше,
побратима Яно куменджия,
той ми седит во Солуна града,
той кобила на татка ти коал,
от карагрош плочи той му клаал,
а от дукат клинци той му коал,
остра сабя Яно му точеше
и боздоган той му го белеше.
Кога чуло Марко своя майка,
явна Шарца и тръгна да одит,
да ми одит на Солуна града
у онега Яно куменджия,
овде-онде по бели друмои,
втасал юнак во Солуна града,
шеткал, прашал низ тесни сокаци,
кой ке стретил, секиго го прашал,
за кай седит Яно куменджия.
Одвай юнак кукята му нашол,
порти биле, богме, затворени,
во дворои свирци табуани,
дека Яно две сватби си праел,
син си женал и керка си мажил.
Клукнал Марко на витине порти,
що излегле слугите Янои,
за да видат кой клука на порти.
Слуги Марка лели го прашале,
що сака и на порти клука,
прогоори Марко Кралевике:
- Яз го сакам Яно куменджия,
оти ми ет от татка побратим,
да ми коат Шарца пеливана,
да ми точит сабя дамаския,
да ми белит тежка боздогана.
Ми излегол Яно куменджия
и му рекол на Марко Кралевикя:
- Ай ой ми си, незнаен делия,
яз не можам коня да ти коам,
нито можам боздоган да белам,
яз си имам, море, до две сватби.
Лели Марко тогай се налути,
та му удри оорти со боздоган,
що е втера до стреде дворои,
та си влезе Марко во дворои,
и го стегна Яна куменджия,
да му коа коня со карагрош.
Лели Яно тогай се уплаши,
та го молил Марка Кралевикя,
да почекат уще една неделя,
дури сватби той да си биттиса,
Марко да сидит на ладна меана,
да си пиет вино и ракия,
що ке пиет, Яно ке заплатит.
Тогай Марко на Яна му говори:
- Дейди, море Яно куменджио,
яз не седам овде на меана,
за да пиям вино и ракия;
яз ке одам во Вароша града,
ке поседам сватби да биттисаш,
по неделя пак яз ке ти дойдам.
Туку сега извай ми снаа ти,
да ме мене со вино почести
и яз нея дар да я подарам.
Я изведе Яно своя снаа,
та му тури чаша ройно вино
и почести Марко Кралевике.
Чаша мала за него ненаситна,
той побарал чаша чабурлия,
ми извадил Яно чабур чаша,
чабур чаша - седумдесет ока,
що си пиел стари Волкашина,
кога идел у Яна на гости
Кренал Марко чаша чабурлия
и я изпил сета дур до капка,
ми посакал Марко уще една.
Що гледала Яноата керка,
що гледала горе от дивана,
променета како за невеста,
и се шега со Марко подбила,
оти вино много Марко изпил.
Я дочуло Марко Кралевике
и се Марко много налутило,
и вака му на Яна той рече:
- Ой ти Яно, татков ми побратим,
благодарам на твоята снаа,
ща ме мене тая почестило
и со вино мене послужило,
и яз нея дарчок я подарив;
нека дойде и твоята керка,
да ми мене десница целива,
та и незе дарчок да подарам,
како що я снаа ти подарив,
оти жени ми се късканджии,
късканджии, много завистливи.
Тогай Яно пошол при керка си,
при керка си гюзел Ангелина,
да я молит при Марка да дойдит.
Ангелина на татка си рекла:
- Променета я сум за невеста,
при него не одам променета,
яз да слечам невестинско руо,
да облечам руо катаденско,
тогай, татко, яз пред него одам,
пред онега незнаен делия,
пред онега тежка пияница.
Що велела, се Марко ми слушал
и се у ще Марко налутило,
и на Шарца вака сборуало:
- Слушай, Шарце, що сакам да праам,
и аз тебе сакам да те прашам,
дека ми си, Шарец некоано,
дали можеш дваица да носиш;
Яноата керка ме бендиса
ке я грабам за млада невеста,
оти тая мене не бендиса
и се шега со мене шегуа,
и си елече руо невестинско,
та облече руо катаденско.
Шарец тогай на Марка зборуал:
- Дейди Марко, мой стопанине,
ако тебе мома те бендиса,
ти граби я и ич ти не бой се,
яз ке можам да ве носам двама,
ако сум си, море, некоано.
Ангелина излезе пред Марка
со рубата, лели, катаденска,
за да бакнит Маркоа десница.
Марко тогай Шарца ми разиграл
и подаде рака Ангелини,
Ангелина за да му целиват,
я подарил три желти дукати.
Ангелина му се поклонила
и повторно рака целивала,
тогай Марко за рака я ватил,
и я върлил зад себе на коньо.
Дупнал Шарца со жолти махмузи
и си летнал по бели друмои,
бегат Шарец како сиви сокол.
Що запеа гюзел Ангелина,
що запеа една лепа песна,
малку била, богме, речоита,
ама била многа гласоита,
и во песна на зето велела,
що говеал на честна трапеза
у татка си Яно куменджия:
"Що говеиш, зете, от краина,
кога зеле твоя Ангелина?"
Кога чуло зета от краина,
кога чуло песна от невеста,
незините жалосни гласеи,
дека Марко нея я попленил,
рипнал юнак от честни търпези,
кай що стапил на дно в земи
и подседлал коня бедевия,
го престегнал со девет колани;
кога, брате, коня престегнуал,
до три педи от земи го кревал.
Кон си вявнал и боднал по Марка,
овде онде по бели друмои,
го привтасал до Галичка река;
река била лошо дотечена,
що носила дървя и камене.
Тогай Марко беше се уплашил
от реката дека беше стекла,
и от юнак дека го привтасал,
тогай Марко на Шарца зборуал:
- Дейди Шарец, ние погинавме
от юнака, богме, от крайна,
уще малкце ете го не втаса.
Лели тогай коня му зборуа:
- Дейди Марко, мой стопанине,
стреде река ти удри копе,
за да заприт дърве и камене,
дури да си ние поминиме.
Ти не бой се яз ке те изпливам,
яз сум учен уще от малечко.
Удрил Марко копе стреде река
и ми запрел дървя и камене,
та ми влегол Шарец да ми плива.
Втасал юнак, лели, от крайна,
и той влегол в река за да пливат,
свикал Шарец на Марко Кралега:
- Търгай, Марко, копе от стред река,
да понесит дървя и камене,
да препречит коня бедевия.
Търгнал Марко копе от стред река,
и понесло дървя и камене,
та препречил коая бедевия;
и се вратил юнак от крайна,
та застанал Марко да го гледат.
Марко слегол от коня на земи,
та извадил белата маврама
и обришал Шарца пеливана,
та во чело Шарца си целнвал
мегю обе двете църни очи,
дека него от река препливал.
Прогоорил юнак от крайна:
- Дейди море, незнаен делия,
не целивай коня шаренега,
тук целивай гюзел Ангелина,
яз я свършив, а ти я кердоса,
оти се бил по-юнак от мене.
Отговорил Марко Кралевике:
- Дейди море, юнак от крайна,
яз целивам коня шаренега,
дека, юнак, той мене избавил,
Ангелина яз не я целивам,
дури венец яз незе не турам
и со закон нея да не венчам.
Станал Марко от Галичка река
и си дошол дома со невеста.
Майка му го убао пречека
и невеста милно си прегърна,
та я крена в раце како дете,
я однесе в шарена одая,
и се кани кралеи, банеи,
та курдиса свирци табуанци,
що ми праит сватба три недели;
та ми викна стара егумена
от манастир свети Арангела,
да ми венча Марка Кралевикя
со негоа гюзел Ангелина.
Сватба било и се биттисало,
секой дома си ошло весело.

 


Неуточнено (СбНУ 2, 116).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.