Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

29. БОЛЕН ДОЙЧИН И ЧЕРЕН АРАПИН

Юнак и ясно слънце

Излягъл е, леле, Чер Арапин.
Чер Арапин, леле, чер манафин,
излягъл е, леле, по Солунско,
по Солунско, леле, равно поле.
Глава има колкот един казан,
уши има колкот два тануря,
очи има колкото две крини,
джуни има колкот един каик.
Че си простря се бели чъдъри,
че си свика старци и попове:
на ден иска по една пълна фурна
по една пътна фурна топъл хлебец,
на ден иска по две бъчви вино
и им иска по буре ракия;
на ден иска три крави ялови
и по една хубава невяста,
пък за нощя хубава девойка
Ред редило сета Солун града,
ред редило от къща във къща,
ред е дошло за млада Грозданка,
за млада Грозданка, мизимчица;
по двор ходи, жално-милно плаче,
със сълзи си дворето подляла:
"Убивам се, леле, затривам се,
затривам се млада и зелена,
че не отваждам въз Чер Арапин,
въз Чер Арапин, въз чер манафин."
Че как я съгледа болен Дойчин,
болен Дойчин, болен на постелки,
болен лежи тъкмо три години,
отговаря, леле, болен Дойчин:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
що по двори жално-милно плачеш,
със сълзи си дворето подляла,
дали ти се й веке додеяло,
дето лежа, сестро, три години,
три години болен на постеля,
ни оздравим, сестро, ни умирам,
или ти се й веке додеяло
люти рани, сестро, да ми връзваш,
студна вода, сестро, да ми носиш?
Отговаря млада Грозданчица,
млада Грозданчица, мизимчица
- Ой ми те тебе, мой мили братко,
не ми се е, братко, додеяло,
дето лежиш, братко, три години,
три години, леле, на постеля,
ни оздравяш, братко, ни умираш,
нито ми са й, братко, додеяло,
люти рани, братко, да ти връчвам,
студна вода, братко, да ти нося,
най ми се е мене додеяло,
дето е излягъл Чер Арапин,
Чер Арапин, братко, чер манафин,
по Солунско, леле, равно гюле.
Глава има колкот един казан,
уши има колкот два тануря,
очи има колкото две крини,
джуни има колкот еясин каик;
че си простря се бели чъдъри,
че си свика старци и попове:
на ден иска по една пълна фурна,
по една пълна фурна топъл хлебец;
на ден иска по две бъчви вино,
и им иска по буре ракия;
на ден иска три крави ялови
и по една хубава невяста,
пък за нощя хубава девойка.
Ред редило сета Солун града,
ред редило от къща във къща,
ред е дошло, братко, и за мене,
и аз, братко, въз него да ида.
Отговаря, леле, болен Дойчин:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
извади ми сабя френгиена,
три години дето й небутана,
небутана, сестро, неточена,
занеси я Юсмен бучакчию,
дз наточи сабя френгиена;
ако стана, скъпо ще му платя,
ако умра, халал да ми стори -
Че отиде млада Грозданчица,
че извади сабя френгиена,
три години дето й небутана,
небутана, още неточена,
занесе я Юсмен бучакчию:
- Ой те тебе, Юсмен бучакчио,
мене ме й проводил болен Дойчин
да наточиш сабя френгиена;
ако стане, скъпо ще ти плати,
ако умре, халал да му сториш.
Отговаря Юсмен бучакчия:
- Ой те тебе, млада Грозданчице,
ако даваш твойто бяло лице -
ще наточа сабя френгиена.
Че заплака млада Грозданчица,
че заплака и назад се върна:
- Ой те тебе, братко ле Дойчине,
не ще, братко, Юсмен бучакчия,
да наточи сабя френгиена,
най ми иска мойто бяло лице,
да я точи, братко ле Дойчине!
Отговаря, леле, болен Дойчин:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
я остави сабя на постеля,
че влез, сестро, във хладни зимници,
че изведи коня Дорияна,
три години дето й некована
заведи го Колю налбантину,
да ми кове коня Дорияна;
ако стана, скъпо ще му плагя,
ако умра, халал да ми стори.
Че остави млада Грозданчица,
че остави сабя на постеля,
а че влезе във хладни зимници,
че изведе коня Дорияна,
три години дето й некована,
заведе го Колю налбантину:
- Ой те тебе, Кольо налбантино,
проводил ме й, леле, болен Дойчин,
да му ковеш коня Дорияна;
ако стане, скъпо ще ти плати,
ако умре, халал да му сториш.
Отговаря Кольо налбантина:
- Ой те тебе, млада Грозданчице,
ако даваш твоите вити вежди,
твоите вити вежди кат гайтани,
тъй ще кова коня Дорияна.
Че заплака млада Грозданчица,
сълзи рони по бели образи,
от образи до шарени пазви,
от пазви до шарени скутове,
а че тръгна млада Грозданчица,
че си дума на болен Дойчина:
- Ой те тебе, братко ле Дойчине,
не ще, братко, Кольо налбантина,
да ти кове коня Дорияна,
най ми иска моите вити вежди,
вити вежди, вити кат гайтани.
Отговаря, леле, болен Дойчин:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
я остави коня Дорияна,
че иди въз Юмер билберина,
да дойде скоро да ме обръсне,
ако стана, скъпо ще му платя,
ако умра, халал да ми стори
Ама бързай, сесгро Грозданчице,
зма бързай, време не остава!
Че отиде млада Грозданчица,
че отиде въз Юмер билберя:
- Ой те тебе, Юмер билберино,
проводи ме, леле, болен Дойчин,
да дойдеш скоро да го обръснеш;
ако стане, скъпо ще ти плати,
ако умре, халал да му сториш.
Отговаря Юмер билберина:
- Ой те тебе, млада Грозданчице,
ако даваш твоите черни очи,
черни очи, черни като въглен,
тъй ще дойда ази да обръсна, -
да обръсна болена Дойчина!
Разсърди се млада Грозданчица,
че се върна въз болен Дойчина:
- Ой те тебе, братко ле Дойчине,
не ще, братко, Юмер билберина,
не ще да дойде да те обръсне,
най ми иска моите черни очи,
моите черни очи като въглен.
Отговаря болена Дойчина:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
търпи, сестро, търпи още малко,
ще си питам тези побратими!
Я ми отвори мъджар съндъци,
че извади деветдесе лакти,
деветдесе лакти бяло платно,
да завържа, сестро, девет рани,
девет рани от сабя френгия.
Че завърза девет люти рани,
че препаса сабя френгиена,
че задигна тежка топузина
и възседна коня Дорияна,
право тича на Солунско поле.
Ех, че се провикна болен Дойчин,
провикна се колкот сила има:
- Де си, бре Арапин, чер манафин,
да излезеш на юнашко поле,
да те видя, леле, че си юнак!
Че излезе, леле, Чер Арапин:
- Чакай, чакай, жълта восъчино,
с един юмрук душа ш' ти извадя!
Та че грабна тежка боздугана,
та помери болена Дойчина,
та го мери прано във главата
и замахна с тежка боздугана,
завчас легна коня Дорияна,
завчас легна на черната земя,
коня легна, боздуган премина.
Бърже скочи горе болен Дойчин:
- Чакай, чакай, Черна Арапино,
та да видиш тежка боздугана,
боздугана деветстотин ски!
Зе да мери, леле, болен Дойчин,
че не мери ни горе, ни долу
най си мери коня във челото,
бърже хвърли тежка топузинл,
завчас легна коня арапински,
завчас легна на черната земя,
ала нищо коня не помогна,
боздуган удари Чер Арапин,
удари го между двете очи,
че му пръсна тази черна глава,
че му изскочиха и двете очи.
Пусна коня болена Дойчина,
в ръка носи арапската глава,
сичко живо излезе да види,
секи който види, се се чуди:
"Този юнак като сухо дърво,
пък извърши, бре, чудо голямо,
той е юнак, леле, над юнака,
гой е роден, леле, от юнака
Фала господи, чудо голямо!"
Бърже кара коня болен Дойчин,
че отиде въз Юсмен бучакчия:
- Ой те тебе, Юсмен бучакчио,
не щеш да точиш сабя френгиена,
най искаш сестрино бяло лице!
Че завъртя сабя френгиена,
та че му главата, бре, отсече.
Че отиде въз Коля налбантин:
- Ой те тебе, Кольо налбантино,
що те имах кат моите очи,
затуй ли стори такъв голям срам
на мойта мила сестра Грозданка?
Тегли сабя, глава му отряза.
Че отиде въз Юмер билберя:
- Ой те тебе, Юмер билберино!
Ти искаш сестрини черни очи,
черни очи, черни като въглен,
за да додеш мене да обръснеш,
чунким си ме, Юмере, повярвал,
затуй дойдох скъпо да ти платя!
Тегли сабя, глава му отряза.
Бутна коня, у тях си отиде.
Като стигна до бащини двори,
от коня се виком, бре, провикна:
- Ой те тебе, сестро Грозданчице,
постели ми шарени одаи,
щот искаше, сестро, аз извърших,
посем сега, сестро, аз ще умра,
да не жалиш, сестро, да не плачеш,
най да викаш зурли и тъпани,
да направиш дунамна голяма.
Бърже скочи млада Грозданчица,
та отвори бърже вити порти,
кога видя арапинска глава,
уплаши се и се разтрепера.
Та че слезе от кон болен Дойчин,
та че легна на меки постели.
Колкот лежи на меки постели,
по лошаво и по зле му става:
раздели се от душа Дойчина.
Като болен Дойчин заровиха,
че направи млада Грозданчица,
че направи голяма дунамна,
та че свика старци и попове,
та ядоха дор цяла неделя.
Бог да прости болена Дойчина!

 


Неуточнено (СбНУ 26, 18; =Миладиновци, № 242).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.