28. ЧЕРЕН АРАПИН И АНДРЕАШ

Юнак и ясно слънце

Събрали се петдесет юнаци,
събрали се у хладни механи
да си пият и да си сборуват.
Провикна се Янкул добър юнак,
провикна се до колко си може:
- Хвала вие, петдесет дружина,
я слушайте, що чем да ви кажем:
Посилил се Църна Арапина,
Посилил се по бугарска земля,
захванал е друми и пътища,
завардил е камени клисури,
та не смее пиле да прелети,
а то нели човек да промине.
Па забрани на моми и момци
да се женат, и па да се любят,
да идат на студени кладенци,
да и правят хора и седенки;
кой се жени, любе му отима.
Моми ходат у бели седини,
момци носят бради до поясе,
запустеха тлаки и седенки,
оглухнаха чешми и кладенци.
Хвала вие, петдесет юнаци,
чуете ли, що чем да ви кажем,
да ви кажем и да ви доучим:
я слезнете на бели Дунаве,
да умиете ваше бело лице,
да умиете, да се огледате -
кому бие лице девоячко,
правете го китена девойка.
Дружина са Янкул послушали:
отишли са на бели Дунаве,
сви дружина лице си умиха,
умиха се и се огледаха.
Хвала богу, млада Андреаша,
нему биде лице девоячко.
Правили го китена девойка:
облекли му рухо девоячко,
девоячко, рухо невестинско,
качиха го тая врана коня,
прекриха му глава до рамена.
Поведоха китена девойка,
повели я по друм и по пътища;
преминаха села и градове,
никой не е Андреаша познал!
Почуди се и старо и младо,
секи дума и секи проклина:
- Проклета да бъде тая майка,
що чедо жени у бозгун години!
Настанали китени сватове,
настанали през гора зелена,
през гора у тесни клисури,
па окнаха, сватовски запеха:
- Горице ле, горо лилякова,
я ни кажи, горо, що питаме;
минуха ли сватове през тебе,
сватове, горо ле, като назе?
Гора мълчи, нищо не говори.
Бог да бие Църна Арапина,
зададе се низ тесни клисури,
сви юнаци гором побегнаха,
останала китена девойка.
Бог да бие Църна Арапина,
отдалеко от коня се пружа,
право бърка моми у пазуки.
Проговори Църна Арапина:
- Бог те било, китена девойка,
да що са ти гърди маленки?
Да не си много болна лежала,
та не може гърди да изпълниш?
Отговори китена девойка:
- Хвала тебе, Църни Арапино!
Не съм лежала тежка неволия,
нело си имам майка мащеха,
ова ме е млада заженила,
заженила, млада зацърнила.
Бог да бие Църна Арапина!
Па заведе китена девойка,
заведе я на бели чадъре.
Па говори Църна Арапина
- Такум бога, китена девойко!
Слази от кон, любе да ми бъдеш,
любе да си и млада робиня!
А девойка бръкна у джобове,
извади си бисер и маргаре
та пресипа Църна Арапина,
па му дума китена девойка:
- Такум бога, Църна Арапино!
Наведи си бисер да си береш,
па тогай че девойка да любиш,
така ни е у закон остало.
Не сети се Църна Арапина,
не сети се, бог да го убие,
наведе се, маргар да си бере
Па си бръкна млади Андреаша,
па си бръкна у моминско рухо,
та извади тая остра сабля,
еднаж махна, глава му отсече.
Хвдла богу за чудо големо,
дали е било или не е било -
да не е било, не би се пеяло!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.