|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
27. ПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО
Юнак и ясно слънце
Сон сонила софийска кралица,
сон сонила и сон бълновала:
насред се е небо препукнало,
ситни звезди по земя паднале,
ясен месец кървав е изгреял
и по него Звездица деница,
и она е кървава изгрела.
Проговара Еница кралица:
- Чуеш мене, Шишманине Яне,
що горок съм сънок сънувала:
насред се е небо препукнало,
ситни звезди наземи паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него Звездица деница,
и она е кървава изгрела.
- Чуеш тизе, Енице кралице,
що сон казва, що во книга пише:
щото се е небо препукнало,
оно си е царство препукнало,
препукнало и че да пропадне,
че пропадне и че се изгуби,
старо царство, българското кралство;
а щото са звезди попадале,
това си е българската войска.
Че изпадне, та че да изгине,
че да гине нашия стар братец,
стари братец сам цар Иван Шишман,
че погине Михаил Василич.
А що си е месец кървав изгрел
и по него звездица деница,
после них чем и я да загинем,
а по мене тизе че загинеш.
Докат они това си думали,
книга стигна от Костенец града,
дойде книга на Шишмана Яне:
"Скоро, бърже, Шишманине Яне,
да събереш три хиляде войска,
па да дойдеш на Костенец града,
Костенец го турци обградиха,
цар Шишмана во тесно туриха."
Ка прочете Шишманине Яне,
ка прочете тая бърза книга,
он е събрал три хиляде войска,
че я води на Костенец града,
а оно го любе не пущило,
Яну любе, Еница кралица.
Дору слънце рано да изгрее,
Еница е пустинка гъркинка,
не я грижа за българско царство,
не я грижа за своего мъжа.
Ала ето втора книга стигна:
"Сбери войска и да стигнеш скоро
на онова Ихтиманско поле,
царя гонят и че го настигнат,
че ухватят Михала Василич."
И тогай го любе не пущило.
Дору слънце на ручок не дойде,
ал' ете ти трекя книга стига:
"Скоро, скоро, Шишманине Яне,
да пристигнеш, войска да доведеш,
да доведеш пет хиляде войска,
затвориха Василич Михала,
че погубят и царя Шишмана."
И тогай го любе не пущило.
Не послуша Шишманина Яне,
не послуша свое първо любе
и си пойде в Ихтиманско поле,
и си пойде на воз река Искър.
Искър тече кървав и пороен
и си носи юнашки калпаци,
цели трупе, ръце от юнаци.
Искър гази премлада девойка,
Искър гази, та лови калпаци.
Проговори Яне Шишманина:
- Хвала тебе, премлада девойко,
защо ловиш юнашки калпаци,
улови ми трупе от юнаци,
да ги видим кои са, какви са,
я хвати ми там оная ръка.
Проговори премлада девойка:
- Не си сакам, слезни, хвати си я,
я си имах три брата юнака,
сите беха на войска отишле,
сгодиха се во Костенец града,
и тримата у бой са паднале,
та им тражим три добри калпаци,
да не бих им у них книга нашла,
та да видиш що ни наръчуе.
Засрами се Яне Щишманина,
па отседна от своето конче,
та си хвати ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалия,
на пръстена "Иван Шишман" пише.
Па се дърпа Шишманина Яне
и се метна на врано си конче,
и повика що го сила държи:
- Що стоите, момци, що гледате?
Погубен е сам цар Иван Шишман.
Я хайдете иалево да идем,
да тражиме Василич къде е,
дано барем него да найдеме.
Тръгнали са налево да идат,
излели са в Ихтиманско поле,
стигнали са пред Ступена сграда,
с пушки турци града оградили,
с маждраци са караул оплели.
Ка ги виде Шишманович Яне,
юриш стори, караул изсече,
юриш стори и у града влезе,
а тамо бе Василич затворен.
Проговори Шишманович Яне:
- Прости мене, Василичо брате,
дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия.
да те водим у София стара.
Проговори Михаил Василич.
- Не прощавам и не давам воля,
къде бе ти по напред да дойдеш
сега вече мина щиру време,
турска войска вред е попълнила,
я не знаем къде ми е тато.
Разлюти се Шишманович Яне,
та си узе нему остра сабя,
та си пойде воз турска ордия,
що докачи, све на нож удари,
па се врати и у градо ойде.
Проговори Шишманович Яне:
- Хвала тебе, Василичо млади,
прости мене, ти мой мили брате,
дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия,
да те водим у София стара -
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам,
защо тизе първи път не дойде
сега вече мина щиру време.
Па се върна Шишманович Яне,
повърна се воз турска ордия
да погуби сва ордия турска
Бог да бие една дърта баба,
що научи турци еничере.
Прашали я и она им каже:
- Хвала вазе, гурци еничере,
българи са силни и инати,
а па Яне много харен юнак,
они вазе тука че погубят,
ви търчете на Искър на моста,
изхвърляйте ваши остри саби,
хвърлете ги на Искър на моста,
на Янете коня не е кован,
ега му се коня убодеше,
убодеше от острите саби -
Послушаха турци еничере,
послушаха тая стара баба,
та хвърлиха нихни остри саби,
хвърлиха ги на Искър на моста.
Минал моста Шишманович Яне,
убола се неговата коня,
паднала е неговата коня,
с него падна Шишманович Яне,
па е паднал на острите саби
и се ранил на неколко места
Стигнали го турци еничере,
отсекли са него руса глава.
Горна Баня, Софийско (СбНУ 1, 51).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.
|