Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

25. МАРКОВА СМЪРТ И ПОГИНВАНЕ НА ЦАРСТВОТО

Юнак и ясно слънце

Ходил ми е Марко по юнашство,
ходил ми е вов Анадола,
да се бие с турци еничери, -
де се борил се е надвивал,
па се върна Марко българина,
та замина край Бялото море.
Марко легна, лош сън бе сънувал:
че се раздели това ясно небе,
сички звезди на земя паднали.
Марко беше мерак фанало,
че возседна Шарка добра коня,
та отиде вов Прилепа града,
та извика на бащини двори:
- Изляз, майко, що ме си родила,
че лоша съм съня сънувал,
дали е на лошо или на добро?
Че се раздели това ясно небе,
всички звезди на земя паднаха.
Ка излезе милата му майка,
нахлупила кърпа до очите,
поронила сълзи до земята
и на Марко жално отговаря:
- Ей те тебе, Марко, мили сине!
Че ти ходиш, сине, по юнашство,
та се бориш с турци еничери.
та не знаеш тука какво става:
тук минаха турци еничери,
та превзеха българската земя,
все юнаци ключове дадоха
и предават българската, земя,
и теб дират да предадеш ключовете,
и да предадеш Прилепа града.
Като зачу Марко старата си майка,
той нахлупи калпак до очите,
назад върна Шарка добра коня,
та отива вов Косово поле,
да се бие с турци еничери.
Ка вървеше Марко край река Ситница,
стигнала го милата му майка,
отдалеч вика милата му майка:
- Ей те тебе, Марко, мили сине!
Я се запри, Марко, мили сине,
та на живот, мама, да се упростиме,
че бог знае дали ще се върнеш.
Марко се назад не обръща,
а вървеше край река Ситница,
изкачи се в Качаникско клисуре,
тамо срещна трима турци,
трима турци, трима еничери.
А Марко им турски отговаря:
- Ей ви вазе, трима турци,
трима турци, трима еничери!
Ако бог е рекъл, къде отивате!
Трима турци Марко отговарят:
- Ей те тебе, незнайна гадио!
Ние превзимаме българската земя,
се юнаци ключове предадоха
и предават българската земя,
саде нема Марко от Прилепа,
саде нема ключове да предаде,
да предаде и Прилепа града.
Отиваме вов Прилепа града,
да намерим Марко българина,
дз даде ключовете от Прилепа града;
ако Марко ключове не даде,
ще му вземем глава от рамена
и ще вземем Марковица млада,
да я водим вов нашия Анадол,
да я правим баш бяла кадъна.
Че поседя Марко, че помисли,
та па им Марко тихом отговаря:
- Ей ви вазе, трима турци,
трима турци, трима еничери!
Че аз съм Марко от Прилепа,
ала язе ключове не давам,
не предавам и Прилепа града;
кога падне Марко българина
и да падне Шарко добра коня,
тогава ще ключове да дам
и да предам Прилепа града.
Върнали се трима турци,
трима турци, трима еничери,
извадили остри тежки сабли,
да погубят Марка българина
Разсърди се Марко българина,
че разигра Шарка добра коня.
И измъкна сабля демешлия,
що я правил майстор Димитрия,
да се вие като люта змия,
дето сече дърва и камъне,
та погуби трима турци,
трима турци, трима еничери.
Изкачи се Марко в Качаникско клисуре,
та погледна към Косово поле,
той си видя турци анадолци;
не се чуди Марко, че са много,
но се чуди Марко как ги земя държи..
Гледа Марко, гледа дано види,
дано види Марко български байряци,
български байряци, зелени байряци;
ала нема български байряци,
български байряци, зелени байряци,
ами има бели и червени.
Разсърди се Марко българина,
че удари Шарка добра коня,
удари го с чарклии махмузи,
разигра се Шарко добра коня,
че се хвърли сред силните турци,
па измъкна сабля демишлия,
че сечеше турци анадолци,
та ги сече три дни и три нощи,
та потъна коня до колена,
та потъна в тия черни кърви.
Яви му се сам свети Илия,
сам свети Илия с трима ангели,
облечени с бяла премяна,
и на Марко тихом отговарят:
- Ей те тебе, Марко българине!
Кон си запри и сабля си запри,
досега българско, отсега турско,
вов Прилепа турчин ще да влада.
Марко трепна, от сън се събуди,
па не вярва Марко българина,
па не вярва да не е измама;
пак сечеше Марко турци анадолци,
с ръка махва, ръка му изтръпва,
ръка му изтръпва, турци се не сечат.
Тогаз видя Марко българина,
че е това божия рзбота,
назад върна Шарка добра коня,
та отиде вов Прилепа града,
че улови Марковица млада,
па я Марко хитро изпитува:
- Ей те тебе, Марковице млада!
Дали, либе, от сабля ще да умреш,
или в турски ръце робиня да идеш,
да те водят в пусти Анадол,
да те правят баш бяла кадъна?
Отговаря Марковица млада:
- Ей те тебе, Марко първо либе!
По добре от сабля да умра,
да не падна в турски ръце робиня,
да ме водят в тоз пусти Анадол,
да ме правят баш бяла кадъна.
Марко махна с неговата сабля,
отряза й тая клета глава,
па улови детето си Богдана
и нему отряза тая клета глава,
и погуби още старата си майка.
Измъкна си сабля демишлия,
та посече Шарка добра коня
с него турци земя да не превзимат
и побягна Марко де му очи видат.

 


Неуточнено (СбНУ 14, 90).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.