Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

24. ДЕТЕ ТАТУЛИЧЕ И ВУЙЧО МУ МАРКО

Юнак и ясно слънце

Прочуло се Дете Татуличе,
прочуло се на Демир капия,
де запрело друми и клисури,
та не дава пиле да пролети,
а то не ли юнак да замине!
Еве стана девет годин време,
како не е юнак заминало.
Равни друми пелин пораснаха,
из пелина пилци изведоха.
Дочул го е Марко Кралевико.
Марко му е своя па роднина,
Дете му е свое сестричняче.
Много се е Дете пофалило,
че е било от уйка си по-юнак!
Па се чуди Марко и се дзвери,
како д' иде, како да го види,
дека си е юнак над юнаци!
Преличи се Марко Кралевико,
станала е гола дервишина,
уяхнал е тая добра коня,
нема узда, нема па углавник,
с боси нодзе коня по друм кара,
право иде на Демир капия.
Отдалек го Дете согледало,
па си Дете дума продумало:
- Леле боже, леле мили боже,
еве стана девет годин време,
како седим на Демир капия,
како чувам се пуста Демира,
та не дадох пиле да пролети,
а то не ли юнак да замине!
Каков се е па юнак наело,
та ми иде право на Демира?
Па си зема негово оружие,
запаса си тая остра сабяя,
заметна си лека топузина,
топузина седемдесе ока,
уяхна си тая врана коня,
че да среща гола дервишина.
Оно не е гола дервишина,
нело ми е Марко Кралевико,
ама си го Дете не познава.
Отдалек си Дете продумало:
- Надзад, надзад, гола дервишино,
бог те бие, ти че да погинеш!
Я да седим девет годин време,
да си чувам се Демир капия,
та не давам пиле да пролети,
а то не ли юнак да замине!
Равни друми пелин ураснаха.
А що беше гола дервишина,
абер нема по равни друмове,
право иде на Демир капия.
А що беше Дете Татуличе,
хвърлило е с лека топузина,
да повърне гола дервишина.
Дервишин го с гърди посретнало,
та му топуз далек отпратило,
далек, далек у гора зелена.
Па извади Дете Татуличе,
па извади тая остра сабля,
та я върти на равни друмове,
да си запре гола дервишина.
А що беше гола дервишина,
пружи ръка, та му сабля късна,
па я хвърли у гора зелена.
Тогай се е Дете уплашило,
де си нема никакво оружие,
нема вече със що да се брани.
Па земало от коня зобница,
върти, върти, дервишин да върне!
А що беше гола дервишина,
наклещи си тия остри зуби,
та му късна от коня зобница.
Тогай се е Дете уплашило,
та побегна по равни друмове,
та си бега до три дена време.
А що ми е гола дервишина,
се си гони, та по него иде,
вечем нема къде да си бега.
Приблизил е до Белото море,
че да рипа в море да се дави.
Или му е Марко па роднина,
малко го е назад пролабило,
та ми се е Дете повърнало.
Па ойдоха у Окшама града,
там си се е Марко пременило,
облекъл си неговото рухо,
заметнал си юначко оружие,
па завърте из Тесни сокака,
намери си Дете Татуличе.
Па му Дете вели, та говори:
- Леле уйке, Марко Кралевико,
отде дойде, та те тува видох?
Па ойдоха у ладни меани,
собрали се до седем юнака,
наточили вино тройогодско:
они пият, а Дете им служи,
салте служи, а вино не пие.
Тогая го Марко согледало:
- А бре Дете, Дете Татуличе,
Татуличе, мое сестричняче,
оти служиш, а вино не пиеш?
Тогай му е Дете продумало:
- Леле, уйке. Марко Кралевико,
язе съм си, уйке, уплашено -
уплаши ме гола дервишина!
Еве стана девет годин време,
ка си чувам се Демир капия,
ка не дадох пиле да пролети,
а то не ли юнак да замине!
Сега ме е, уйке, уплашило,
уплаши ме гола дервишина.
Еве стана до три дена време,
се ме гони по равни друмове,
прикара ме до Белото море,
да не беше се, уйке, повърнала,
и язе чех у море да рипнем!
Тогай му е Марко продумало:
- Леле дете, мое сестричняче,
пивни вино, дете, не бой ми се,
това ти е било свой роднина,
та не те е у море удавило!
Да познаеш Маркоте уйкя ти,
да ми седиш на Демир капия,
да ми седиш, а да се не фалиш,
дека ми си по юнак от мене!
А дете му тихом отговаря:
- Леле уйке, Марко Кралевико,
'ко ти бога, ти ли си ми било?
Рипна Дете, па си го прегърна,
цалива го между двете очи:
- Честито ти, уйке, юнашството!

 


Житуша, Радомирско (СбНУ 9, с. 84; =СбНУ 43, № 36 - "Марко Кралевич и Дете Татуличе"); късна - докачил я; коти Бога - тако ти Бога.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.