Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

23. МАРКО УБИВА БЕЛЕ ОТ КОСТУР И ИЗГАРЯ МАРКОВИЦА

Юнак и ясно слънце

Седнал Марко, бог'ме, да вечера,
Марковица вино му слугала
и чашата по-празна давала.
Се налути Марко Кралевике,
що се скарал со своя невеста,
со невеста гюзел Ангелина,
си побегнал во Солуна града,
що ми седел токмо три години.
Ми пиша ла млада Марковица
бела книга църно напишана
и на Марка вака му велела:
"Ой ти Марко, Марко домакине,
дали още во Солун ке седиш,
дали още мене ке ме пизмиш,
дека малко ние се скарахме?
Доста пизма държа ти на мене,
доста ти е токмо три години,
ай ела си, домакин да бидиш,
да си видиш твое мажко дете."
Кога пеал Марко бела книга
от своята гюзел Ангелина,
пишал друга и назад й вратил
и во книга вака му пишуа:
"Дейди мори, гюзел Ангелино,
ти со книга мене не ме плашиш
и за инат сега не си идам,
не ке идам още три години,
да се сторат токмо шест години.
Що си пеа Марковица книга,
оти Марко нема да си идит,
се налути гюзел Ангелина,
и пак книга назад му пратила
и во книга лошо му пишала:
"Слушай вамо, домакине Марко,
още един месец ке те чекам,
ако дойдеш, арно ти ке сториш
и домакин ти пак ке ми бидиш;
ако седиш от месец повеке,
ти да знаеш, оти ке се мажам."
Кога зело Марко Кралевике,
кога зело она бела книга,
много Марко лели се налутил,
бърго назад друга книга пратил,
во книгата вако му пишало:
"Ой ти мори, млада Ангелино,
ти ме чекай до шест, бре години,
изим имаш после да се мажиш,
да се мажиш и друг маж да земеш,
ама да е от мене по-юнак;
ако нема от мене по-юнак,
ти ке седиш още шест години,
да познаеш маж кога се сърди!"
Кога зела Ангелина книга,
я отпея и сълзи порони,
дума, клета, како да направи,
от думане умот си кайдиса,
та ми вика на два млади теляла,
и им рече тия да викаат,
дали имат юнак над юнака,
Марковица за маж да го земе.
Що викали два млади теляла,
що викали три дни ем три ноки,
да излези юнак над юнака,
да си земе Марковица млада.
От кралеви, брате, и баневи
нито еден, брате, не се яви,
да си земе Марковица млада.
Бог да бие Беле Костурчето,
що дочуло и во Варош дошло
и я зело Марковица млада
со нейзино младо мажко дете,
да му биде хубава невеста.
Марковица кукя си обрало
и ми зела Марковата сабя,
и ми зела чаша чабурлия,
и си ошла со Белета Костур
и си влегла во железно кале,
затворили порти челикови.
Си остана стара Ефросима,
Ефросима Марковата майка,
си остана без сеаха си дома.
Лели му се много нажалело
за внучето и за своя снаха,
що писала една бела книга,
та я прати во Солун а града
на сина си Марко Кралевика
и во книга вака му пишала:
"Слушай, синко, Кралевике Марко,
Ангелина твоя се премажи,
со се твое мажко дете младо,
сета кукя она ти поплени
и го зеде Белета от Костур,
а яз, синко, си останах сама,
сама, сама како кукувица.
Синко Марко, бърго да си дойдиш,
ако можеш срам да си покриеш,
Ангелина пак да си я земеш."
Кога пеал Марко бела книга,
много мака нему му паднало;
удрил рака, бог'ме, на колено,
рипнал юнак на нозе юначки,
та си спрема Шарца пеливана,
си го стегна со девет колана,
що го явнал и силно потерал,
бърго дошел во Вароша града.
Кога виде кукя оплячкана
от Белета от Костура града,
много мака нему му паднало,
от мака се Марко разплакало,
та се праша со своята майка,
да му каже како да направи,
да убие Белета во Костур.
Почнал Марко коня да го спрема,
тогай Марко я прашал майка си,
и майка му вака нему вели:
- Ой ти, синко, Кралевике Марко,
ти се готвиш во Костур да идеш,
за да губиш Белета от Костур;
ти не можеш него да погубиш
оти тоа ми е затворено
в яко кале, кале от железо,
порти му се, бог'ме, челикови,
той отнатре тебе ке устрели.
Слушай, синко, яз що ке ти речам:
ти пойди си честна Света-гора,
ти стори се църна калугера,
тогай пойди во Костура града,
тамо, синко, поседи си малко,
Ангелина дури да си роди,
дури дете църква да си прати,
да го кръсти, име да му клаи,
тогай Беле порти ке отвори,
и ти влези у Белета дома,
та седни му на честна трапеза;
тогай Беле весел ке си бидит,
на трапеза тебе ке прибере,
така, синко, Беле ке погубиш.
Що послуша Марко своя майка
и си пойде честна Света-гора,
та се стори църна калугера
и си пойде во Костура града,
та си просил низ град милостиня.
Дошол дено, Марковица роди
и си прати дете на кръщене;
тогай Беле порти отворило
и поканил гости, приятели,
що ми ставил честните трапези,
за кръщене зиявет ми давал.
Тогай Марко приклукал на порти,
що излегла Белева слугина,
за да види кой клука на порти;
що си виде църна калугера,
той си сакал на ручек да пойди,
у Белета трапеза да честит.
Кога чуло Беле добър юнак,
изим дало калугер да пойди,
на трапеза него да го честит.
Ядат, пият, сите се веселат,
наче гърло Беле да сборува:
- Ангелино, моя домакинка,
я подай ми чаша чабурлия,
що я плених от Марко Кралета,
тури вино яз да се напиям,
за да видам дали яз съм юнак,
дали можам чабур да изпиям.
Ми донесла гюзел Ангелина,
ми донесла чаша чабурлия,
чаша била токмо седум ока;,
му подала млада Ангелина,
му подала чаша чабурлия
на Белета, юнак от Костура.
Кренал Беле, чаша ми я изпил,
му турила още една чаша;
кренал Беле и друг чабур изпил.
Кога виде Марко Кралевике,
оти изпил два чабура вино,
се зачудил и той се уплашил.
Ангелина чабур ми подала
на Марка на църна калугера.
Некел Марко в раце да го вати,
а камо ли той цел да го пие.
Марковица му се тоарала,
да я земе чаша чабурлия,
за малко и той да се напие,
за благослов калугер да дай.
Виде не виде Марко Кралевике,
и той зеде чаша чабурлия,
и се напи колко за причесна.
Кога чабур Марко подаваше,
сторил юнак како да му паднит.
Го пожала Марковица млада,
бърго, бърго тая го позела
и го дала на своето дете;
тоа зело чаша чабурлия,
половина чаша ми изпило.
Тогай рекол Беле от Костура:
- Я гледайте Марково копиле,
що изпило чаша половина,
лели ми е Марково колено!
Ангелино, моя верна любо,
я подай ми сабя дипленица
що поплених от Марка Кралета,
да я видам дали ми е остра.
Я подаде млада Марковица,
я подаде тая остра сабя,
що я зело Беле добър юнак,
я потъргна от тесна ножница,
я подаде по честна трапеза,
за гостите да й се обидат.
Сите й са обишле на сабя,
от никого не се извадила.
Що я зеде, Марковою дете,
я потъргна сабя днпленица,
я извади малце от ножница.
Тогай вели Беле добър юнак:
- Бре, е гиди Марково копиле!
Ти си мало от седум години,
отсега се, юнак, ти познаваш,
ами кога момче ке се сториш,
ке потресиш мало и големо.
Тогай Беяе вели, проговори:
- Я подайте сабя на калугер!
Калугере, божи угодниче,
обиди се сабя да изтъргнеш.
Проговори църна калугера:
- Ой те Беле, Беле добър юнак,
не давай ми мене остра сабя,
мене дай ми книга вангелия.
Така рече и сабя си зеде,
търгна сабя и на нозе скочи.
Дур да трепнит, посекол Белета,
го пресекол на две половини.
Марко тогай вели, проговори:
- А, ей гиди, млада Ангелино,
късмет било па я да те земам,
кажи со що ти ке ми послужиш?
Дал со чобур вино ке ми служиш,
дали свекя вечер ке ми служиш?
Ангелина вели, проговори:
- Ой те Марко, Марко Кралевике,
я не сакам вино да ти служам,
да не нещо чаша не дополнам
и пак тебе може да насърдам,
яз си сакам свекя да ти светам.
Одвай Марко тоа дочекало,
та ми зело една рогозина,
я намачка смола и катрана,
я завитка млада Ангелина,
я запали и ми я изгоре;
що пресекол дете малечкаво,
та наранил хърти ем загари.
Си попленил стока от Белета
и си зело свое мажко дете,
та си дошло во Вароша града,
го пречека неговата майка,
го пречека и се израдува.

 


Прилеп (СбНУ 13, с. 101).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.