Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

22. МАРКОВИЦА ПРЕОБЛЕЧЕНА ИЗБАВЯ МЪЖА СИ ОТ ТЪМНИЦА

Юнак и ясно слънце

Майка Марку тихо отговаря:
- Седи, Марко, седи, немой ходи,
немой ходи из Прилепа града!
Вино пиеш се на една механа,
а отсреща друга механджийка;
а тя гледа, ядове добива;
и там иди мющерия стани,
и там, Марко, винце да попиеш,
и там, Марко, пари да оставиш
от твоето бащино имане,
че са тамо жени механджийки,
и са, Марко, моми кръчмарянки.
Вино пиеш се в една механа,
а отсреща друга механджийка,
като гледа ядове добива.
Събират се жени механджийки,
събират се моми кръчмарянки,
та идуват при стара кадия,
че те, Марко, беда победяват,
беда победяват, ифтира ти хвърлят.
Той ми праща триста еничере,
закарват те при стара кадия,
той те съди три дни и три нощи,
а ти немаш нийле и никого,
кой за тебе саип да излезе,
кой за тебе кефилин да стане;
хвърлюват те във тъмна тъмница!
А па Марко майка отговаря:
- Леле мале, стара устаряла,
такъв ли си син ти изхранила,
да го фанат триста еничере?
Той са, мале, Марко разсърдува,
потъпкува триста еничере!
А па майка Марко отговаря:
- Седи, Марко, седи, не мой ходи,
че в пиянско юначество не бива;
ако глава държи, ръце не ти държат;
ако ръце държат, кръстче не ти държи;
ако кръстче държи, крака не ти държат,
хватуват те триста еничере!
А па Марко майка не послуша,
най-порани една сутрин рано,
та отиде във Прилепа града.
Вино запи се на една механа,
а отсреща друга механджийка,
като гледа, ядове добива.
Събрали се жени механджийки,
събрали се моми кръчмарянки,
отишле са при стара кадия,
че са Марко беда победиле
и на Марко ифтира хвърлиле:
- Ей те тебе, кадийо, мюфтио,
тук довяда човяк абанджия,
не довяда вино да си пие,
най довяда моми да задиря.
Той му прати триста еничере!
Тамън беше Марко винце пийнал,
хванале го триста еничере,
закарват го при стара кадия;
той го съди три дни и три нощи,
Марко нема нийде и никого,
кой за него саип да излезе,
кой за Марко кефилин да стане.
Па го хвърлят във тъмна тъмница,
та е лежал тъкмо девет годин.
Чакала го клета стара майка,
нема Марко от хладна механа.
А тя каже тънка Ангелина:
- Нема майка назад да си дойде,
дали Марко нейде погубиха
или Марко робче заробиха,
или Марко в тъмница хвърлиха?
Я ще д' ида Марко да си диря.
Отговаря тънка Ангелина:
- Иди, мале, ти, стара свекърво,
дано найдеш Марко дели-баша.
Тя отиде при стари майсторе,
та па вика, благи думи дума:
- Ей ви вазе, бре стари майсторе,
излейте ми царвуле железни,
излейте ми тояга железна,
като лейте, още наричайте:
дето найда Марко дели-баша,
тамо да се царвуле прокънат
и тояга на две да се строши.
Изливале бре стари майсторе,
хем леяле, хем са наричале,
па ги обу Марковата майка,
че обиде девет кадалъка,
не намери Марко дели-баша,
па се върна във Прилепа града.
Като влезе накрай Прилеп града,
царвуле са пети прокънале,
тояга се на две претрошила!
Тя отиде на ново кафене,
де се събират кадии, мюфтии,
па послуша Марковата майка
какво думат кадии, мюфтии.
Дума думат кадии, мюфтии:
- Тука има човяк абанджия,
- сега стана тъкмо девет годин,
нема нийде, нийде и никого,
кой за него сиап да излезе,
днеска щеме глава да му земем!
Като чула Марковата майка,
преваря ги и дума продума:
- Ей ви вазе кадии, мюфтии,
я си търся човяк абанджия,
отворете тъмната тъмница,
яз да видя човяк абанджия,
1ко е мое, па ща да ви кажа.
Отвориле тъмната тъмница,
та повика Марковата майка:
- Тука ли си, Марко дели-баша?
Отговори Марко дели-баша:
- Тука съм си, мале остаряла.
Иди, мале, адет да направиш,
джереме да зимат, юнак да не губят;
давай, мале, давай и наддавай!
Давай, мале, бащино имане,
ако, мале, канаят не станат,
ти залагай коня Шарколия,
ако, мале, канаят не станат,
ти залагай тънка Ангелина!
Върнала се Марковата майка,
та отиде при стара кадия,
адет прави, джереме да дава,
джереме да дава, юнак да не губят.
Обложила три хиляди гроша,
а кадия па си ником гледа;
тя обложи сабя дамаскиня,
а кадия очи не повдига;
тя обрече лека боздугана,
а кадия па си ником гледа;
тя обрече коня Шарколия,
а кадия очи не повдига;
тя обрече тънка Ангелина,
кадията тогаз глава дигна.
Мювлет дава три дни и три нощи,
да донесе три хиляди гроша,
да донесе сабя дамаскиня,
да донесе лека боздугана,
да доведе коня Шарколия,
да доведе тънка Ангелина -
да й пуснат Марко дели-баша.
Върнала се Марковата майка,
върнала се, дома си отиде.
Срещнала е тънка Ангелина,
па попита Марковата майка:
- Леле мале, ти, стара свекърво,
намери ли Марко дели-баша?
Разплака се Марковата майка:
- Намерих го, тънка Ангелино,
адет направих, джереме да давам,
че обложих бащино имане,
че обложих три хиляди гроша,
а кадия па си ником гледа;
яз обложих сабя дамаскиня,
и обложих тежка боздугана,
а кадия очи не повдига,
и обрекох коня Шарколия,
а кадия па си ником гледа,
тебе дадох Марко да откупам.
Отговори тънка Ангелина:
- Мълчи, мале, ти стара свекърво,
я ща Марко лесно да докарам
и без пара, и без половина.
Па отиде тънка Ангелина,
та облече рухо чуадарско,
па нарами лека боздугана
и запаса сабя дамаскиня,
па напрегна коня Шарколия,
па отиде накрай Прилеп града,
та зъвъртя лека боздугана,
та я хвърли във Прилепа града;
потърси се се Прилепа града!
А тя вика, благи думи дума:
- Излявайте, кадии, мюфтии,
да срешнете младо чуадарче,
че го пратил царя господаря,
да закара кадии, мюфтии,
да ги съди царя господаря
защо ми са адет направиле
джереме да зимат, юнак да не губят.
Отишла е Марковата майка,
отишла е при цар господаря,
седнала е давия да чини.
Като чуле кадии, мюфтии,
тия кажат младо чуадарче:
- Ко сме ние адет направиле,
отзеле сме три хиляди гроша,
теб даваме шест хиляди гроша,
саде назе немой да ни караш,
да ни съди царя господаря!
Отговори младо чуадарче:
- Ей ви вазе, кадии, мюфтии,
я пуонете човяк абанджия,
да го карам при цар господаря,
да го съди царя господаря,
защо той си майка не е слушал!
Пуснале го кадии, мюфтии,
прибрала го тънка Ангелина,
изляле са из Прилепа града,
Марко върви и конче поглежда,
та па викна, благи думи дума:
- Ей те тебе, младо чуадарче,
искам тебе нящо да те питам:
дали ми е мория морило,
или ми е размирство ставало?
Отде отзе тъзи добра коня,
ей че ми е тъзи тънка сабля?
Като каза тази добра дума,
а тя рипна от кон Шарколия,
хвърлила си рухо чуадарско,
че я позна Марко дели-баша
па си двама дома отидоха.

 


Неуточнено (СбНУ 12, 57).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.