21. ТИМИШВАРИН ГЮРО, МАРКО КРАЛЕВИЧ, ДЕТЕ ГОЛОМЕШЕ И АРАПИН

Юнак и ясно слънце

Шетба шета Тимишварин Гюро,
шетба шета, та прилика тражи,
всаде ходи, всаде обиходи,
коньо в ръка, сив сокол на ръка.
Се обиде редом по земята,
от изтока дори до запада.
Нигде нема девойка да найде,
да си найде на лице прилика
и на майка тай верна отмена,
и на баща тай верна роднина.
Кога ойде града Сълнчамена,
тамо найде за себе прилика,
тамо найде за майка отмена,
тамо найде за баща роднина.
Утъкмил е гиздава девойка.
Кума куми Маркоте юнака,
по-стар девер Янкула войвода,
па си нема премладо деверче.
Проговори Тимишварин Гюро:
- Фала тебе, моя стара мале,
отдалеко девойка утъкмих,
отдалеко града Сълнчамена,
кума кумих Маркоте юнака,
по-стар девер Янкула войвода,
па си немам премладо деверче.
Проговори нему стара майка:
- Фала тебе, Гюро мили синко,
и това ли, синко, да те учим?
Я омеси тай бела погача,
па наточи тай препек ракия,
па ги тури у свилни дисаги,
па си яхни твоя добра коня,
та си пойди по равни друмове.
Кой те сретне, побратим го хвани
да ти бъде премладо деверче;
кой те сретне и па кой те стигне,
тизе него побратим да хванеш.
И Гюро е майка послушало,
та омеси тай бела погача
и наточи тай препек ракия,
па уяхна нему добра коня,
та си пойде по равни друмове.
Нема нигде никого да сретне,
ни да сретне, л па да си стигне
кога ойде на край Бело море,
на край море у бела песока,
дека лежи Дете Голомеше,
дека лежи у бела песока,
дека лежи голо голишаво.
Проговори Тимишварин Гюро:
- Бог помага, млади побратиме.
Отговаря Дете Голомеше:
- Дал бог добро, незнайни делио!
Проговори Тимишварин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
хайде стани низ бела песока,
тебе найдох, побратим че си ми,
с'а се женим, девер че ми бъдеш.
Проговори Дете Голомеше:
- Бог те било, незнайна делийо,
ти ли с мене шега че си биеш,
хайде върви на къде си пошел;
ако земем тоя дребен камик,
че те удрим у русата глава,
че изкарам твои църни очи.
Проговори Тимишварин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
я със тебе шега си не бием,
язе тебе за истина думам,
ако нечеш за вера да хванеш,
че се кълнем у дни, у години;
ако нечеш за вера да хванеш,
че се кълнем у велики пости,
що постиме до седъм недели,
та постиме за ден за Великден -
и у пости язе че се кълнем.
Тогай са е за вера хванало,
тогай стана Дете Голомеше,
излезнал е низ бела песока.
Соблекъл е Тимишварин Гюро,
соблекъл е гуня кубелия,
та облече Дете Голомеше.
Заведе го на свои дворове,
отведе го у хладни одаи,
у одаи шарени ковчези,
у ковчези тия златни дрехи.
Па отвори Тимишварин Гюро,
па отвори шарени ковчези,
па извади тия златни дрехи,
па говори Тимишварин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
избирай си дрехи спроти тебе.
Избрало е Дете Голомеше,
избрало е тия златни дрехи,
па облече тия златни дрехи,
та излезе на високи чардак -
редома са сабли накачени.
Проговори Тимишварин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
избирай си сабля спроти тебе.
И он избра сабля спроти него,
дълга сабля шестнаесет педи,
а у ширин до четири педи.
Забръмчи си сабля дамаския.
Проговори Тимишварин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
ела надвор у равни дворове
да избереш лека боздугана.
Избрало е лека боздугана,
лек боздуган сто и шестдесет ока,
па я везе Дете Голомеше,
земетна си лека боздугана,
па му дума Тимишварин Гюро:
- Фала тебе, млади побратиме,
а д' идеме у хладни яхъре,
да избереш коня спроти тебе.
Ка улезна Дете Голомеше,
ка улезна у хладни яхъре,
па зареди редом по коньове,
коя коня за опашка фане,
се коньове низ врата изхвърли;
ред е дошло до Гюрова коня.
Кога хвана коня за опашка,
коня тегли назад да повърне,
а коня се назад не повръща.
До колена у земи ущица,
а коня се назад не повръща.
Избрал си е Гюровата коня,
оружа го и па оседла го.
Па си яхна Гюровата коня.
Хитра била Гюровата коня,
да коня е уйлия, кютлия,
три пъти е у бой улазило,
три пъти се със арапе било,
та се коня на чаркове върти;
заузди го узда позлатена,
престегна му дванаест колана.
Ка си яхна тая добра коня,
ка го яхна Дете Голомеше,
па се сбраха китени сватове,
па удриле три чифта тъпана,
па развили три свилни байраци,
че си ходят за млада невеста,
па пойдоха по равни друмове.
Ка си пойде Дете Голомеше,
ка си пойде с китени сватове,
па си личи у китени свати,
като кьосем у големо стадо.
Ка минаха през поле широко,
настанаха у тесни клисури,
у клисури, у гори зелени,
излезнал е Църна Арапина,
Арапина страшна халетина:
долна устна на гърди му бие,
горна устна в чело го удара,
глава има колко два тъпана,
очи има колко две паници,
уста има колко мала врата,
нозе има солунски диреци.
Кога клапа тая пуста уста,
дур' от уста огън изхвърлюва
дур' на гора листове облива.
Пресретнал е китени сватове,
пресретнал ги, на сватове дума:
- Фала вие, китени сватове,
хайде вие сега си минете,
сега нечем нищо да ви чиним.
Ка се вие отвъд повърнете,
що земете дари от девойка,
се чем дари язе да си земем
и че земем гиздава девойка.
Никой смея дума да продума,
проговори Дете Голомеше:
- Бог те било, Църна Арапино,
арапино, страшна халетино,
секи си се от тебека бои,
а язе се от тебе не боим,
я не чуем ти това що думаш,
по еднаж е майка ни раждала,
по еднаж че нам смърт да си бъде,
кому вече господ че помогне.
Заминаха китени сватове,
отидоха на момини двори,
излезнала момината майка,
сви сватове дари одарила,
на Маркоте копе костеново,
на Янкула от злато кошуля,
на деверче нищо дар не даде.
Па говори момината майка:
- Фала тебе, премладо деверче,
тебе нечем нищо дар да дадем,
тебе дарим гиздава девойка,
да я чуваш от зло по пътища.
Ка пойдоха китени сватове,
ка пойдоха по равни друмове,
поведоха гиздава девойка;
ка минаха през поле широко,
настанаха у тесни клисури,
у клисури, у гори зелени,
бог да бие Църна Арапина,
товарил е петнаесет мъски,
товарил е той тежко имане,
па си седи под зелен чадъра.
Ка дойдоха китени сватове,
ка дойдоха у тесни клисури,
бог да бие Църна Арапина,
уяхнал е коня вихрогона,
па претече китени сватове,
па ги запре у тесни клисури.
Проговори Църна Арапина:
- Чуете ли, китени сватове,
давайте си дар, що са ви дали,
ако духнем - ветър че ви носи,
ако плюнем - порой че ви носи,
да ви ядем - една ломка нема.
Давайте си дар, що са ви дали,
сите сега че си погинете.
Сви сватове дари са си дали,
Марко даде копе костеново,
Янкул даде от злато кошуля,
па бегаха китени сватове,
се бегаха един не остана.
Със них бега Темишварин Гюро,
от страхови Гюро заборавил,
от' имал назад млада невеста;
сал остана премладо деверче
и при него гиздава девойка.
Проговори Църна Арапина:
- Фала тебе, премладо деверче,
давай, каже, дар що са ти дали.
Проговори премладо деверче:
- Бог те било, Църна Арапино,
я не чуем ти това що думаш.
Мене не са нищо дар дарили,
дариха ме гиздава девойка,
да я чувам от зло по пътища,
глава давам, девойка не давам.
Проговори Църна Арапина:
- Фала тебе, премладо деверче,
давай, каже, гиздава девойка:
да те духнем - ветър че те носи,
да си плюнем - вода че те носи,
да те ядем - една ломка нема.
Проговори Дете Голомеше:
- Бог те било, Църна Арапино,
по еднаж е майка ни раждала,
по еднаж че нам смърт да си бъде,
кому вече господ че помогне.
Я не чуем, ти това що думаш,
я ми стани на юначко место,
че да хвърлям лека боздугана,.
да си видим що юнашство имаш.
Устраши се Църна Арапина,
устраши се, бо' ме, уплаши се,
скараха се до двама юнаци,
кой по-напред боздуган да хвърли.
Проговори Църна Арапина:
- Фала тебе, премладо деверче,
я че напред боздуган да хвърлим.
Каил стана Дете Голомеше.
Станало е премладо деверче,
станало е на юначко место,
станало е малко на белеги.
Ка нишани Църна Арапина,
ка нишани дете да удари,
не нишани коню у гърдите,
нел нишани квню между очи.
Ка си хвърли с лека боздугана,
сложила се Гюровата коня,
сложила се ничком на колена
и боздуган над него пролете.
Проговори Църна Арапина:
- Фала тебе, премладо деверче,
еднаж хвърлих, на измама паднах,
хайде море ощ еднаж да хвърлим.
Преговори премладо деверче:
- Бог те било, Църна Арапино,
нас е майка по еднаж раждала,
по еднаж че нам смърт да си бъде,
кому вече господ че помогне.
Па си стана Църна Арапина,
па си стана на юначко место,
па нишани Дете Голомеше.
Ка нишани с лека боздугана
да удари Църна Арапина,
не нишани коню между очи,
нел нишани коню у гърдите,
ка се сложи арапската коня,
он да сгоди Църна Арапина.
Ка си хвърли премладо деверче,
ка си хвърли с лека боздугана,
сложила се арапската коня,
сложила се ничком на колена,
търкаля се по зелена трева
и он сгоди Църна Арапина.
Удари го у арапска глава,
изкара го низ синьото седло,
па си търгна премладо деверче,
търгнало си тая остра сабля,
разточило сабля на сглабове,
свети сабля като летно слънце,
па си махна със острата сабля.
Дори остра сабля да оправи,
на Арапин глава да отреже,
до девет е буче изпресекъл.
На Арапин глава отрезало,
погуби си Църна Арапина,
па отреза арапската глава,
па я тури в конска зобилница,
па си ойде на зелен чадъра,
та си забра петнаесет мъски,
товарени със тежко имане.
Па пойдоха с гиздава девойка,
та си идат по равни друмове,
та ойдоха на Гюрови двори.
Ка ойдоха на Гюрови двори,
а сватове дума са думали:
- Фала вие, китени сватове,
доста пихме и доста ручахме,
хаде море ние да пиеме,
да пиеме на Дете за душа,
девойка е Арапин закарал,
погубил е премладо деверче,
та си нема деверче да дойде.
Тамън са си дума продумали,
и Дете е на порти чукнало.
Дору они порти да отворят,
ритна порти премладо деверче,
ритна порти, та порти изкърти,
накара ги у сред у дворове,
а малите при къщните ошли,
па улезна у равни дворове,
уведе си гиздава девойка,
разтовари трийсет мъски хазно,
изпущило до две добри коня,
изпущи си кони да шетаят,
изкачи се на вишни дивани,
па си събра премладо деверче,
събрал си е китени сватове,
у трапеза сватове седнаха;
търкаля си арапската глава,
търкаля си по честна трапеза.
А що били китени сватове!
Попадали ничком на трапеза,
разтресало ги тригодишна треска.
А що беше Дете Голомеше!
Дофана си Кралевики Марко:
ла си търгна премладо деверче,
търгнало е лека боздугана,
та си бие Марко добър юнак,
па го бие с лека боздугана,
па го бие и на Марко дума:
- Бог те било, Марко добър юнак,
защо идеш та се кума ловиш,
кога не мойж кума да си бъдеш,
и не можеш девойка да чуваш?
Му удари петнайсет боздугана.
Па си фана Янкула войвода,
та си бие Янкула войвода,
па говори премладо деверче:
- Бог те било, Янкула, войводо,
защо идеш та се девер ловиш,
кога не мойж девойка да чуваш?
М' удари шеснайсет боздугана,
боздугана от сто шеесет ока.
- Бог те било, млади младожене,
оти идеш далек за девойка,
кога не мойж девойка да чуваш?
Па го бие с лека боздугана,
удари му двайсет боздугана,
па говори гиздава девойка:
- Удри, братче, колко ти е драго,
саде гледай с душа да г' оставиш -
саде немой кости да потрошиш;
три пъти съм, братче, повърнена
от оная Църна Арапина,
дан' се чинит до четири пъти.
А що беше Дете Голомеше!
Ред 'и реди китени сватове,
ред 'и реди по честна трапеза,
като с чаша вино 'и служува,
кой как може боздуган да носи,
кому пет, кому три боздугана,
на никому хатър да н' остане.
Па си събра китени сватове,
па си даде пет хазни имане,
па ги даде, та сватба правиха,
а пет хазни на девойка даде,
и пет хазни Дете си везело.
Па ги везе Дете Голомеше,
па си ойде на край Бело море,
яа край море у бела песока.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.