Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

2. КРАЛИ МАРКО И ТРИ НАРЕЧНИЦИ

Юнак и ясно слънце

Трудна била млада Ефросима,
трудна била, дете си родила.
Волкашин се много израдува,
дека му се мъжко дете роди.
Си го прати на кръщене църква,
да го кръстят ощ незадоено.
На детето името му клале:
честно име - Марко Кралевике.
Вълкашин ми гости поканило,
повойница на дете да сторят,
трекя вечер со сладка вечера.
Госге дошле и си вечерале,
по вечера що си полегнале,
полегнале и сите заспале,
Волкашин ми саде не спиело.
Време било токмо на полноке,
на полноке, време глуха доба,
що му дошле до три наречници,
на детето късмет да наречат.
Двете късмет на Марка нарекли,
трекя рекла - Марко да е юнак,
кога момче оно да порасти,
на татка си коски да му скърши.
Кога чуло краля Волкашина,
що нарекла трекя наречница,
лели нему гюч много му падна,
що се зеде Марка малечкаго
и го кладе во една кошница,
кошница со смола намачкана,
та го хвърли по бела Вардара,
да с'удави и да куртулиса
от що рекла трекя наречница.
Вардар тече и Марко го носи,
кошницата покрай брего плива,
мали Марко во кошница писка.
Що го дочу младоно овчарче
и се прибра край брего да види
що е това, що толко ми пищи.
Кога виде - дете во кошница!
На овчарче лели жал му падна,
се наведе и кошница хвати.
Кога виде во кошница дете,
си го крена на две бели ръце,
го отнесе дома кай майка си,
да го гледа и да го изгледа.
Го гледала и си го хранила.
Що станало момче за работа,
го главила Марко за телчарче,
да си пасе сите телци селски.
Телци пасол три дни, хем три ноки,
четвърти ден ми изтепал телци,
та си дошол дома при татка си.
Много мъка нему му паднало,
дека телци Марко изтепало.
Се налюти татка му от Марка,
та изтерал Кралевика Марка,
да не седи во негойте куки
и на Марка той вака му рекло:
- Ай от тука, ти дете копиле!
Що ми стори голем пакост мене,
голем пакост и срам ми донесе,
що изтепа сите селски телци,
за да платам едно чудо пари,
та да смирам сичките селани.
Ти да беше дете хаирлия,
не ке беше по река пущено
от твой татко и от твоя майка,
да се давиш во белио Вардар,
во Вардара син ми да те види,
и от Вардар той да ми те земи,
и дома ми той да те донеси,
да те гледам и да те изгледам,
да те сторам момче за женене -
и сега ти пакост да ми сториш,
сите телци селски да изтепаш!
Ай от тука, кай сакаш, ходи си!
Вардар татко тебе нека ти е,
и Вардара майка нека ти е!
Кога чуло Марко Кралевике
от овчаро, ще беше му рекол,
се усрамил Марко и избегал,
си отишел покрай бели Вардар
и си седнал во белата песок;
во песокта кукя си изкопал
и си седнал тамо да живее.
Сватба праил Рело Шестокрило,
сватба праил, сакал да се жени,
ми поканил кралеви, баневи,
ми поканил китени сватови
и поканил свети Йоновци;
нунко канил стара Волкашина,
а Груица за стара девера.
По мал девер му се попишмани,
се налюти Рело Шестокрило,
що изпрати по старег девера
по пътища, по сите друмища
и по сите, богме, разкръстници,
со здравица по мал девер да ми бара:
кой ке найди, девер да си земи.
По-стар девер сегде ми прошетал,
по пътища и по разкръстници,
нигде девер она не ми нашло.
Кога дошол до бела Вардара,
що ми нашол Марко во песокта.
Пред Марка се Груйо застояло
и извадил здравица со вино,
та поканил Марка за девера.
Лели Марко тогай проговори:
- Ай от тука, незнаен делия!
Не шегуй се со мене сирака,
мене ми е Вардар татко й майка,
а песокта мене ми е кукя.
Проговори по-стара девера:
- Не се, брате, со тебе шегувам,
току тебе за девера канам
у онего Рела Шестокрила;
зет ке биде, невеста ке зема,
заповедай, здравица се земи,
за да бидеш по-млада девера,
яз ке бвдам по-стара девера.
Кога чуло Марко Кралевике,
що ми зело здравица во ръка,
се напило й сватба почестило,
и по мал девер оно ми станало,
и тръгнало на сватба да ходи.
Що ми пошле у Рела Шестокрила,
Рела ми го лепо пречекало:
си пременил по-мала девера,
со хубави сватбенски халища,
го обружа светлоно оръже,
ми чукнале свирци, табуанци,
ми тръгнали китени сватови
и ми ошле, невеста си зеле.
Кога назад тие си иделе
и ми дошле во гора зелена,
що излегла една зверетина,
зверетина, богме, со три глави,
що заптиса китени сватови,
та им зеде от сите дарове.
Най-отзади два млади девера,
тие водат хубава невеста,
зверетила невеста им сака,
на девери она вака рекло:
- Я остайте, до два ми девера,
я остайте младата невеста,
за живи да се куртулисате.
Се уплаши по-стара девера,
си остави хубава невеста -
за живо той да се куртулиса.
Марко, брате, не ми се уплаши,
от невеста не ми се остави
и невеста она не си дава.
Лели ми се зверетин налюти
и се пущил Марка да загуби.
Марко ми се юначки бореше,
сватовите от скрая гледале,
сите ми се, богме, уплашиле,
уплашиле и ми избегале,
сите у Рела дома отишле.
Заптисале свирци, табуанци,
ми викнале дяци, хем попове,
да ми пеят девер и невеста,
та седнале за душа да ядат,
за невеста и за мали девер.
Зверетина со Марко се борил,
три саата токмо се бориле,
дури Марко зверетина кутнал,
му пресекол до три зверски глави,
що му зело сичките дарове
и отпущил три синджира робе:
първи синджир се млади момчиня,
втори синджир сб млади девойки,
треки синджир старци, хем старички.
Па си зело хубава невеста,
та си дошло у Рела Шестокрила,
и ми пошол на честна трапеза,
та му хвърлил трите зверски глави.
От глави се сите уплашиле
и на нозе сите ми скочиле,
на Марка му чест голема дале:
на трапеза начело го клале.
Тогай Марко викнал по-стар девер,
леле рече Марко, проговори:
- Ой ти, море, по-стари девере!
Кога не си ти за девер да си,
защо си се ти девер сторило
и невеста на път си оставил?
Наведи се аз да те научам
за други път пак да бидеш девер!
Се наведе Груйо по-стар девер,
Марко м'удри до шест боздугана,
и повикал стари Волкашина,
та м'удрил петнайсе боздугана,
му прекършил сите негой ребра;
що повикал и старега свата,
та м'удрил петнайсе боздугана,
дек не земал невеста да чува;
що си викнал Рела Шестокрила,
та му удрил двайсе боздугана,
дека не знал невеста да чува;
и повикал китени сватови,
ги заредил с тежка боздугана,
кому един, кому два ударил,
и секому даро му повракял,
що му зела лоша зверетина.
И си седнал на честна трапеза,
та повикал младата невеста,
да м'се кланя, ръка да бакнова.
Му удрили свирци, табуанци,
пак от първо подкачи се сватба.
Сиге ядат и вино си пиат
и сите се радостно веселат.
Тогай ми си Волкашин подсетил,
проговори и Марка го праша:
- Ой ти, море, незнаен делия!
Ке те прашам, право да ми кажеш:
коя майка тебе те родило
и кой татко тебе те гледало?
Лели Марко тогай проговори:
- Ой те, море, стари Волкашине!
Вардар майка, Вардар ми е татко,
ситен песок ми е моя кукя.
Кога чуло краля Волкашина,
що му каже Марко Кралевике,
оти Вардар нему майка било,
той се сетил, оти той е Марко.
Лели вели краля Волкашина:
- Ой ти, море, момче, по-мал девер!
Ти си мой син, а яз съм твой татко,
съм ти клало име твое Марко,
трекя вечер тебе ти нарекле,
ти да бидеш юнак над юнака,
ти да станеш момче за женене,
и коските мене да ми скършиш,
кога ке си ти юнак порастиш.
Наречница трекя така рече,
затова те яз во Вардар хвърлих,
да се удаиш и да не ме тепаш.
Арно, ама що е наречено
преко глава ке върви човеку.
Кога чуло Марко Кралевике,
що му каже стара Волкашина,
оти той на Марка му бил татко,
рипна момче на нозе юначки,
та си стори до три метании
и му бакна ръка на татка си,
и му сакал от татка прощене,
що му скършил коски со боздуган.
А Волкашин прегръщал си Марка,
го целивал три пъти во чело,
и седнали на честна трапеза
да си пият вино, хем ракия.
Яле, пиле токмо три месеци
и сите си радостно отишле,
от како се сватба биттисала.
Хвала богу за чудо големо!
Що се рекло от три наречници,
що се рекло и се извършило.

 


Прилеп (СбНУ 16-17, с. 177; =Арнаудов-БНП 2, № 1).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.