Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

18. КРАЛИ МАРКО И МУСА КЕСЕДЖИЯ

Юнак и ясно слънце

Пропяло ми пиле соколово,
соколово пиле кукувиче,
във София на нова механа,
в механата Кралевити Марко,
седнал Марко вино да си пие,
му налива мома Ангелина,
Ангелина незнайна гидия,
му налива тая малка чаша,
малка чаша - седемдесет ока.
Марко пие, Ангелини дума:
- Посестримо, моме Ангелино,
да напоиш моя Шарколия,
да го поиш със вино червено,
да го зобиш със бела пченица,
че ще ида с Муса да се бия.
Ако Муса, сестро, аз надвия,
ще ти кова гердан за хилядо,
ще ти купя пръстен за петстотин!
Послуша го мома Ангелина,
па е влезла в тъмни зимници,
наточила вино тригодишно,
напълнила торба загария,
назоби му коня Шарколия,
назоби го със бела пченица,
напои го със пелинаш вино,
обседла го със девет коланя,
обюзда го юзда позлатена.
Па си стана Кралевити Марко
и запаса девет педи сабля,
и наметна мъничко кожухче,
що й скроено от триесет мечки,
и нахлупи мъничко калпаче,
що е шито от дванайсет вълци,
па се качи коню на рамене.
В къщи влезна мома Ангелина,
изнесла е тежка топузина,
изнесла му пълен чебур вино,
та па Марку тихом отговаря:
- Земи, брайно, това руйно вино,
и го тури във куюн джобове-
ако срещнеш сватове с невеста,
да ги служиш за твоето здраве!
Поел Марко тежка топузина
и зел Марко тоя чебур вино,
и турил го във куюн джобове,
па си Марко Ангелини дума:
- Ела, сестро, ръка да целиваш,
да целиваш, проводяк да земеш!
Ангелина ръка му целива,
дал и Марко пълна шапка пари,
пълна шапка се маджар жълтици,
па си бутна коня Шарколия
и излезъл из София града.
Минал Марко по поле широко,
настанало гора, тъмна гора.
Срещнало го момче лагинянче,
та па Марку тихо отговаря:
- Ей те тебе, Марко Кралевити,
ти си пиеш във София града
и не знаеш, че те царя вика,
да погубим Муса Кеседжия!
Бръкна Марко във куюн джобове,
та извади това руйно вино,
подаде го на младо латинче,
па му каже Кралевити Марко:
- Калесай се, мили побратиме,
та да идем у царя на сватба,
че ще взема царевата щерка,
да я чина млада Кралевица,
да я водя във Прилепа града,
да помага на моята майка.
Калесал си момче латинянче,
па тръгна след Кралевити Марка.
Достигнали студено кладенче,
при кладенче седи добър юнак,
добър юнак, Михалчо войвода,
той си Марку тихом отговаря:
- Ой те тебе, Кралевити Марко,
не знаеш ли, че те царя вика,
ами пиеш във нова механа
и целуваш бели механджийки,
и прегръщаш софишските моми?
Цар те вика Муса да погубиш!
Бръкна Марко във куюн джобове,
та извади това руйно вино,
подаде го на Михал войвода,
па му каже Кралевити Марко:
- Калесай се, мили побратиме,
та да идем у царя на сватба,
да искаме царевата щерка,
да ми стане млада Кралевица,
да я водя у Прилепа града,
да помага на моята майка.
Калеса се Михалчо войвода,
па тръгна след Кралевити Марко.
Достигнали дълбоко езеро,
в езерото арапче се къпе,
кат го видя Кралевити Марко,
засмея се под рошави мустак,
па арапче тихо отговаря:
- Ей арапче, ти черно дяволче,
твойта кожа с вода се не мие,
твойта кожа вода не пробива,
а да идеш при младо касапче,
да одере твойта черна кожа!
А арапче Марко отговаря:
- Ей те тебе, Кралевити Марко,
не знаеш ли, че те царя вика,
ами пиеш във нови механи
и прегръщаш млади механджийки,
и целуваш софишките моми,
и постискваш софишките булки?
Който седи във нови механи,
той е, Марко, върла пияница,
кой целува моми и невести;
той е, Марко, млада курветина;
кой не ходи кат го царя вика,
той се бои на бой да излиза!
Бръкна Марко във куюн джобове,
та извади това руйно вино,
подаде го на черно арапче,
па арапче тихо отговаря:
- Калесай се, мило побратимче,
та да идем у царя на сватба,
да искаме царевата щерка,
да ми стане млада Кралевица,
да я водя във Прилепа града,
да помага на моята майка!
Калеса се черно ми арапче,
па тръгна след Кралевити Марко.
Кога дошле в зелено ливаде,
във ливаде байрак побиено,
за байрака конче привързано,
при кончето лежи добър юнак,
а мома го с руйно вино пои,
с вино пои, с вакло агне храни.
Провикна се Кралевити Марко:
- Ей те тебе, Муса Кеседжия,
аз ти водя тримина юнаци,
два девера, черна побащима,
ще ти взема твоя посестрима,
да я водя във Прилепа града,
да я правя млада Кралевица,
да помага на моята майка!
Скокнал ми е Муса Кеседжия,
па се качи на враната коня,
та си викна, викна и провикна:
- Ей те тебе, Кралевити Марко,
я излез си двама да се борим,
кой надвие - той мома да земе!
Бутна коня Кралевити Марко,
та посрещна Муса Кеседжия.
Борили се три дни и три нощи,
потрошили ножове и сабли,
потрошили стомана маждраци.
Отговаря Муса Кеседжия:
- Хайде, Марко, да си починеме
и да земем други нови сабли
от твоите верни побратими,
два девера, черна побащима!
Отговаря Марко Кралевити:
- Ей те тебе, Муса Кеседжия,
слез от коня, двама да се борим,
кой надвие, той мома да вземе!
От кон слезли борба да се борят,
борили се три дни и три нощи:
нито Марко може да надвие,
нито Муса Марка да събори.
Дето Марко Муса подхваташе,
във ръце му меса оставаха;
дето Муса Марка подхваташе,
у Марка се крака подкосиха,
та па падна на зелена трева,
па си викна Марко добър юнак,
па си викна, викна и провикна:
- Мила сестро, Вило самодиво,
ела тука, брата си да видиш,
как се валя под крака юнашки!
Повдигнал се бели черни облак,
във облака - Вила самодива,
и се спусна в зелено ливаде,
та па Марку тихом отговаря:
- Дръж се, брате, Крглевити Марко,
дръж си Муса със левата ръка
и си простри десната ръчица,
та си земи мойто остро ноже,
кое коли люде и змейове!
Прострял си е Марко десна ръка,
та е узел ноже самодивско,
па си разпра Муса Кеседжия.
Муса Марку тихом отговаря:
- Ей те тебе, Марко Кралевити,
я погледай във мене що има!
Погледнал е Марко Кралевити -
във Муса са три сърца юнашки:
едно сърце ми се уморило,
друго сърце във пяна покрито,
трето сърце и хабер си нема.
Па си стана Кралевити Марко,
качи мома на хранена коня,
па си тръгна в София да иде.
Настигнал си трима побратима,
два девера, черна побащима,
от кон махна, отсече им ръце,
от кон махна, извади им очи,
па ям Марко тихом отговаря:
- Ей ви вази, трима побратима,
да кажете на царя Шишмана,
че му отнех хубавата щерка
и я водя във Прилепа града,
да я чина млада Кралевица!
Па отиде във София града,
та намери мома Ангелина,
па й Марко тихо отговаря:
- Мила сестро, моме Ангелино,
я ми стани - при царя да идеш,
да му кажеш от мен много здраве,
да ми искаш царевата щерка!
Отишла е мома Ангелина,
та на царя тихом отговаря:
- Пратил ти е Марко много здраве
и ти иска твойта мила щерка!
Цар Шишман й тихом отговаря:
- Мойта щерка робинка станала,
робил я е Муса Кеседжия,
сега ми е тъкмо три недели,
как си седи Муса в ливадето,
мойта щерка със вино го служи.
Азе виках Кралевити Марка
да отнеме мойта мила щерка -
не ще Марко с Муса да се бие,
че е Муса юнак над юнаци.
Отговаря мома Ангелина:
- Ей те тебе, царьо Шишманино,
твойта щерка е у Крали Марка,
Марко надви Муса Кеседжия!
Скокна царя, във яхъре влезе,
та възседна коня вихрогона
и посрещна Кралевити Марка,
целуна го по две черни очи.

 


Карлово (Каравелов-Лавров, № 75 - "Кралевити Марко и Муса Кеседжия"; =Арнаудов-Епос, № 11 - "Крал Марко и Муса Кеседжия"; =Ангелов-Вакарелски, Трем, № 20 - "Крал Марко, цар Шишман и Муса Кеседжия").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.