16. МАРКО КРАЛОВИТИ И ФИЛИП МАДЖАРИНА

Юнак и ясно слънце

Шенлик прави Филип Маджарина,
че годява сестра Соколина,
та калеса най-отбор юнаци,
седемдесет краля, осемдесет бана,
ала не ще Марко да калеса,
че е Марко много винопиец,
а пък Груйчо, сестрино му чедо,
че е Груйчо много кавгаджия.
Как ги зачу вила самодива,
вила самодива, Марку посестрима,
леком летя в полунощ отиде,
па на Марко тихом говори:
- Ой те тебе, мой мил братко Марко,
че толкоз ли си на кашмер останал!
Шенлик прави Филип Маджарина,
та калеса най-отбор юнаци,
седемдесет краля, осемдесет бана,
ама тебе, брайно, не калеса,
че си много винопиец.
А пък Груйчо, сестрино ти чедо,
че е много кавгаджия.
Но да станеш, брайно, и ти да отидеш.
Отговаря Марко Краловити:
- Ей те тебе, Груйчо малко дете,
я ми стегни коня Шарколина,
тебе стегни конче петоноже,
да си идем на кралска трапеза.
Груйчо стегна коня Шарколина,
а на себе конче петоноже,
па станаха, отидоха,
отидоха на кралска трапеза.
Кога на трапеза пристигнаха,
никой не си става място да им чини.
Марко седна на край ми трапеза,
Груйчо седна край вратата.
Провикна се Марко Краловити:
- Ей те тебе, мома Соколино,
я изнеси мойта вярна чаша,
мойта вярна чаша дванадесет оки,
да си пийна, юргунлук да зема.
А пък Груйчо вино не пиеше.
Провикна се Груйчо малко дете:
- Ей те тебе, мома Соколино,
я ми подай зелен бардак с вода,
да си пийна юргунлук да зема.
Донесе му зелен бардак с вода,
той не хвана зелен бардак с вода,
ами хвана мома Соколина,
че я хвана за десната ръка
и счупи й пръстене бурмалии,
изпадаха безценни камъне.
Сгледаха се седемдесет краля,
седемдесет краля, осемдесет бана,
отговарят седемдесет краля,
седемдесет краля, осемдесет бана:
- Ей те тебе, Марко Краловити,
така си се мома не закача,
но сме чули и разбрали,
че си има отвъд Влашка земя
едно дърво кеферично,
на дървото позлатена ябълка;
който ябълка донесе,
той ще земе мома Соколина.
Нека иде отвъд Влашка земя,
да преплава Сава и Морава
и тоз тихи бели Дунав,
да донесе позлатена ябълка,
та да земе мома Соколина.
Па си стана Груйчо малко дете.
да си стяга конче петоноже.
Отговаря Марко Краловити:
- Ей те тебе, Груйчо малко дете,
не си стягай конче петоноже,
че е конче една аджамия,
ти на него втора аджамия,
ако идеш, не ще да си свършиш,
ами стегни коня Шарколина,
че е коня хитър и разумен,
много си е басове завършвал,
не се е нигде празен завръщал.
Та си стегна коня Шарколина,
та отиде отвъд Влашка земя,
та преплува три велики води,
та намери дърво кеферично
на дървото позлатена ябълка.
Свидно му е ябълка да земе
ще остане дърво шуто, без ябълка,
но си хвана дърво зарад върха,
изкърти го цяло из корена,
нарами го на кривак на място.
Под дървото до три лами кучки.
Провикна се първа кучка ламя:
- Ей те тебе, Груйчо малко дете,
остави ни дърво кеферично,
да те дарим господарска дароа,
до девет дюгена сухо още злато.
Провикна се втора кучка-ламя:
- Ей те тебе, Груйчо малко дете,
остави ни дърво кеферично,
да те дарим господарска дарба,
Филипова сестра, мома Соколина.
Нали бе му акъла вов нея,
той си възспря коня Шарколина.
Застигнаха го до три кучки-лами
налапаха коня Шарколина,
налапаха го дур до половина.
Извика си коня Шарколина:
- Ей те тебе, Груйчо малко дете,
навади ми бурмалии зенгии,
та ми тури казан ми зенгии,
удари ме по десната плешка,
та извади фаша за цървули,
да се сетя за млади години,
да излеза лами из устата.
Пак му каза коня Шарколина:
- Земи от гривата до три влакна,
да си вържеш до три кучки-лами,
да ги водим на кралска трапеза.
Послуша си Груйчо коня Шарколина,
извади му бурмалии зенгии,
та му тури казан ми зенгии,
удари го по десната плешка,
та извади фаша за цървули,
кон се сети за млади години,
та излезе лами из устата.
Той си зема от гривата до три влакна,
та си върза до три кучки-лами,
да ги води на кралска трапеза.
Като припна коня Шарколина,
коня Шарколина и три кучки-лами,
вдигнаха се мъгли и прахове,
та се премрежи синьо ясно небе.
Отговарят седемдесет краля,
седемдесет краля, осемдесет бана:
- Ей те тебе, Марко Краловити,
загинал е Груйчо малко дете.
А Марко им тихо отговаря:
- Ей ви вази, седемдесет краля,
седемдесет краля, осемдесет бана,
ако си е Груйчо, сестрино ми чедо,
то той не ще да загине.
Щом си това рекле, не изрекле,
Груйчо стигна на равни дворове,
та си носи дърво кеферично
и си води до три кучки-лами.
Га видеха седемдесет краля,
седемдесет краля, осемдесет бана,
отговарят седемдесет краля,
седемдесет краля, осемдесет бана:
- Ей те тебе, Груйчо малко дете,
я си пусни до три кучки-лами,
па си земи дърво кеферично,
та го тури на честна трапеза.
Той си пусна до три кучки-лами,
па си зема дърво кеферично,
та го тури на честна трапеза.
Отговарят седемдесет краля,
седемдесет краля, осемдесет бана:
- Ей те тебе, Груйчо малко дете,
просто да ти е мома Соколина,
чули бехме дърво кеферично,
чули бехме, не бехме видели,
живи бехме и него видехме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.