Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

15. МАРКО И ЖЪЛТА БАЗИРГЯНА

Юнак и ясно слънце

Чуйте, стари, приказуйте, млади!
Посили се Жълта Базиргяна,
посили се по Солуна града,
та погуби седемдесе краля
и погуби осемдесе бана.
Направил е девет бели кули,
девет кули от юначки глави,
портите им от юначки ръце.
Току годи Марко да погуби,
па че плени чиста Света-гора,
да изгори бели манастири,
че изгори Хилендар манастир,
че погуби стари егумени,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии -
сички народ без закон че стане.
Прати писмо Жълта Базиргяна,
па го прати чиста Света-гора:
- Много здраве, стар егумен Славе!
Да ми дадеш чиста Света-гора:
ако сакаш, с пари че я купим
ако нечеш, зорле че я земем.
Отговаря стар егумен Славе:
- Ей фала ви, триста егумени,
какво че ме вие научите?
А они му верно отказуят:
- Ей фала ти, стар егумен Славе!
Пиши писмо по сите крайнини,
ега има юнак да се наеме,
да излезне юнаку насреща,
да излезне Жълту Базиргяну,
да отъмне чиста Света-гора.
Послуша ги стар егумен Славе.
Изписал е стар егумен Славе,
изписал е тия бели книги,
разпрати ги по сите крайнини:
няма никой юнак да се наеме,
да излезе юнаку насреща,
да си фане Жълта Базиргяна
да отъмне Хилендар манастир.
Отговаря стар егумен Славе:
- Ей фала ви, триста егумени,
и виека, премлади дячета!
Пратих писмо по сичката земя -
няма никой юнак да се наеме,
да излезне юнаку насреща,
да излезе Жълту Базиргяну,
да отъмне чиста Света-гора.
Като няма юнак да се наеме,
хайде бари да я продадеме,
нели сички само да гинеме.
Викнали са триста егумени:
- Ей фала ти, стар егумен Славе,
я отпущи троица телале,
нека личат по Солуна града,
белки некой юнак че се наеме,
та ега би Гора отъмнало,
да отъмне чиста Света-гора.
Ока телал три дни и три нощи,
та си ока по Солуна града:
- Продава се чиста Света-гора -
има някой пари да я плати,
ама нема юнак да се наеме,
да излезне юнаку насреща,
да излезе Жълту Базиргяну.
Трети ден е, брате, настъпило,
ка излезна Жълта Базиргяна.
Отговаря Жълта Базиргяна:
- Ей фала ти, стар егумен Славе,
думай сега - колко пари сакаш?
Отговаря стар егумен Славе:
- Ей фала ти, юнак над юнаци!
Я не знаем колко да ти сакам,
с божа воля, колко що обичаш,
цена нема, ни се па продава.
Отговаря Жълта Базиргяна:
- Ей фала ти, стар егумен Славе,
да докараш четиресе мъски,
да товариш само сухо злато,
сухо злато - се жълти жълтици,
да докараш още девет мъски,
да товариш ситни рубаета,
я имане със брой не че броим
и със ока злато не че мерим -
колко можеш, толко че да дигнеш.
Със две думи пазар направили,
у пазар си ръка целивали.
Отговаря Жълта Базиргяна:
- Ей фала ти, стар егумен Славе!
Като ойдеш в чиста Света-гора,
навсякъде хабер да оставиш,
по сви места, бели манастири,
най-повече Хилендар манастир,
да излизат стари егумени,
да излизат низ бели манастир,
немой никой книги да износи,
че да пратим моите гавази,
да ги сретнат, там че да ги губят.
Завика се стар егумен Славе,
та се й чуло по сите крайнини:
- Продаде се чиста Света-гора,
та я купи Жълта Базиргяна,
хем че плени чиста Света-гора,
че изгори бели манастири,
че изгори Хилендар манастир,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии -
сички народ без закон че стане.
То се й чуло по сите крайнини,
па се дочу до Прилепа града.
Нажали се Марко Кралевике,
па на майка тогай отказуе:
- Леле мале, леле стара мале!
Посили се Жълта Базиргяна,
посили се по Солуна града,
та погуби седемдесе краля
и погуби осемдесе бана,
кралиците млади изпороби.
Направил е девет бели кули,
девет кули от юначки глави,
портите им от юначки ръце,
и е купил чиста Света-гора,
тежко, горко имане заплатил:
хем че плени чиста Света-гора,
че изгори бели манастири,
че изгори Хилендар манастир,
че погуби стари егумени,
че погуби сички ученици,
че изгори книги вангелии -
сички народ без закон че стане.
Леле мале, моя стара мале!
Дали можем юнак да се наемем
да отъмнем чиста Света гора?
Че оставим спомен на земята,
ако можем и я да погинем,
па за вера, мале, че погинем.
Отговаря нему стара майка:
- Ей фала ти, Марко, мили синко!
Просто да е, синко, от менека:
да отидеш у бой да нападнеш,
от мене ти много изин имаш
да се биеш с Жълта Базиргяна:
ако можеш гора да отъмнеш,
че оставиш спомен на земята,
се грехове господ че ти прости.
Взе си изин Марко Кралевике
от негова мила стара майка.
Пише писмо Марко Кралевике,
па го прати до Солуна града,
па го прати Жълта Базиргяна.
- Мир си седи, Жълта Базиргяна!
Не ти давам чиста Света-гора,
не ти давам Хилендар манастир.
Че ти сечем нозе до колена,
че ти сечем ръце до рамена!
Ка си го взе Жълта Базиргяна,
като си взе това бело писмо,
хем го чете, хем друго писува,
па го прати до Прилепа града:
- Много здраве, Марко Кралевике!
Утро рано код мене да дойдеш,
да ти видим твоето юнашство:
ако бъдеш по-юнак от мене,
просто да е чиста Света-гора -
заплатих я, па че ти я дадем;
ако ли съм по-юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види - мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
Рано рани Марко Кралевике,
рано зоби Шарка добра коня,
назоби го с дървена пченица,
напои го вино троегодско,
качил се е коню на рамена,
право кара у Солуна града,
тамо го е зора зазорила.
Край Солуна кале заградено,
у калето девет бели кули,
на кулите Жълта Базиргяна.
Като виде Жълта Базиргяна,
че пристига Марко Кралевике,
нема кога коня да си стега,
па си яхна коня на голища
и си взема тежка топузина,
с ред излезна с Марко Кралевике.
Ка го виде Марко Кралевике,
уплаши се Марко Кралевике,
че е, горко, юнак над юнаци.
Шарко коня на Марко думаше:
- Бегай, Марко, назад да бегаме -
по-юнак е, бог да го убие!
А Марко си на Шарко думаше:
- Хайде, хайде, Шарко, добра коньо,
я че гинем и днеска, и утре:
що че бъде, сега нека бъде!
Та станали среща да си стоят,
две ми са си думи продумали,
отговаря Жълта Базиргяна:
- Ей фала ти, Марко Кралевике!
Да ти ли си юнак над юнаци?
Стани, Марко, на нишан да стоиш,
ида, Марко, с тебе да се бием.
Стана Марко на нишан да стои,
дигна топуз Жълта Базиргяна:
щото беше Марковата коня,
стана коня като вакло агне,
бог да бие Жълта Базиргяна,
не нишани Марко Кралевике,
но нишани коню у гърдите,
като хвърли Жълта Базиргяна,
Марко коня била талимлия,
талим знала с българско юнашство,
та се сравни със църната земя -
прехвърли го Жълта Базиргяна.
Тогай Марко славно че да хвърля.
Ка му стана Жълта Базиргяна,
ка му стана на нишан да стои,
тогай Марко славно че да хвърля.
Като дига Марко Кралевике,
като дига тежка топузина,
та удари Жълта Базиргяна,
удари го у белите вежди,
разцепи се топуз на четири,
това юнак не чуе, не ха,
току ми е дума продумало:
- Ей фала ти, непознат юначе!
Каква Дума' точки одумахме,
оти, Марко, на дума не стоя?
А Марко му тогай отказуе:
- Мене ми е сърце дълговечно
и моя е дума православна,
я да стоим, сърце ми не стои.
Отговаря Жълта Базиргяна:
- Да идеме под Солуна града,
тамо има един бели камик,
че метаме тоя бели камък:
ако бъдеш по-юнак от мене,
ти че, Марко, мене да натметнеш;
ако ли съм по-юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим:
че те ковем на моите врати,
кой те види - мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини, -
Като стана Марко Кралевике,
ка ойдоха под Солуна града,
под Солуна скала халовита,
като рипна Марко Кралевике,
та прегърна тоя бели камик,
тежко, горко му е натежало,
па го хвърли с негово юнашство:
полетел е три сахата време.
Като го взе Жълта Базиргяна,
като го взе тоя бели камик,
па го хвърли през поле широко:
нигде нема камик да си падне,
дор не мина през Белото море.
Върло се е Марко уплашило.
Проговори Жълта Базиргяна:
- Ей фала ти, Марко Кралевике!
Хайде д'идем у Солуна града,
че рипнеме през моите кули:
ако да си по-юнак от мене,
тизе, Марко, мене че надрипнеш,
ако ли съм по-юнак от тебе,
язе, Марко, не чем да те губим,
че те ковем на моите врати,
кой те види - мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
Ка ойдоха у Солуна града,
ка ойдоха с Жълта Базиргяна,
ка ойдоха на белите кули,
заигра се Марко Кралевике,
току зорле кули прерипнало;
заигра се Жълта Базиргяна,
за девет е место прерипнало,
а нагоре вишин надвишило.
Тогай Марко страшно се уплаши,
тежко се е, горко помолило:
- Ей фала ти, юнак над юнаци!
От тебека по юнак не бива,
ти си сега юнак над юнаци,
нало имам молба да се молим:
я посега от тебе че гинем,
да ме пустиш до дома да идем,
да се простим с моя стара майка,
да ме знае дека че погинем.
Отговаря Жълта Базиргяна:
- Фала тебе, Марко Кралевике!
Просто да е, Марко, от менека,
просто да е дома да си идеш,
да се простиш със твоята майка.
Утре рано код мене да дойдеш,
язе, Марко, не чем да те губим:
че те ковем на моите врати,
кой те види - мене да завиди,
а на тебе, Марко, да зафаля,
че си чуен по сите крайнини.
И Марко го верно послушало,
стана Марко, та си дома ойде.
Кога ойде у негови двори,
тежко се е, горко ухилило.
Стара го е майка посретнала
и на Марко дума продумала:
- Не бой ми се, Марко, мили сине!
А Марко й тогай отказуе:
- Стой, не думай, моя стара мале,
тежко, горко, моето юнашство!
Не ми й жалба, че чем да погинем,
най ми й жалба, моя старе мале -
баре, мале, сал да ме погуби,
тежко, горко кърви че пролеем,
нало, мале, нема да ме губи,
че ме кове на негове врати,
кой ме види - нему да завиди,
а на мене, мале, да зафали.
Я се чудим, моя стара мале,
славно, право мене че погуби,
но се боим от мой славни народ,
се че, мале, да си приказуе:
- Не загина от мила го бога,
нал умре от Жълта Базиргяна.
Прости, мале, просто нека да е,
малко, мале, тебе съм прегрешил.
Отговаря нему стара майка:
- Ей фала ти, Марко, мили синко,
сал се не бой, Марко, мили синко!
Нали пита твоя стара майка,
от бога си много дарба имаш:
преличи се, синко, предреши се,
преличи се у просяшка руба,
кон преличи у просяшка руба,
та отиди утре на зарана,
та отиди на Солуна града,
край Солуна, на белата чешма:
там излазя Жълта Базиргяна,
рано рани, пред слънце излазя,
там си мие тия жълти нозе,
и на гладно сърце вода пие -
затова е юнак над юнаци.
Премени се, синко, предреши се,
премени се у просяшка руба,
кон преличи у просяшка руба,
па отиди на белата чешма,
край Солуна на белата чешма:
той че дойде рано на чешмата,
че си пие рано студна вода,
че си мие тия жълти нозе -
и там можеш, синко, да го убийш.
Като дигнеш сабя дамаскиня,
немой удря през половината -
каменито неговото сърце,
не че може па да го погубиш -
нало махай доле през нозете,
отсели му нозе до колене,
та па бегай, колко че си можеш!
Послуша я Марко Кралевике,
като яхна Шарка добра коня,
право кара край Солуна града,
право кара на белата чешма,
пусти коня трева да си пасе
и на Шарко тогай отговаря:
- Фала тебе, Шарко добра коня!
Ке те пущим при белата чешма,
гледай, коньо, среща спроти мене:
щом да дойде Жълта Базиргяна,
веднаг', коньо, код мене да дойдеш,
че се качим тебе на рамена,
па да бегаш, колко що че можеш!
Като ойде Марко Кралевике,
като ойде край Солуна града,
край Солуна, на белата чешма,
пусти коня трева да му пасе
и на коня тогай отговаря:
- Ей фала ти, Шарко добра коня,
паси, коньо, ситна бела трева,
нало много трева па не ручи,
нало гледай, коньо, у менека:
щом да дойде Жълта базиргяна,
веднаг', коньо, до мене да дойдеш,
че се качим на твои рамена,
със божата сила там да бегаш,
че той си е юнак над юнаци.
Рано било тамо, бре, пред слънце,
ето иде Жълта Базиргяна,
като дойде на белата чешма,
хем си язди коня на голища:
- Бог помага, божа просячина!
А Марко му тогай отговаря:
- Дал бог добро, юнак над юнаци!
- Ей фала ти, божа просячина!
Прихвани ми мон добра коня.
И Марко му коня прихванало,
с лева ръка коня му прихвана,
с десна ръка на Шаркоте кима:
- Ела при мен, Шарко добра коня!
Бог да бие Жълта Базиргяна,
то е било страшна халетина!
Тамо била с девет шопки чешма,
осем шопки Базиргян затисна,
на девета вода че си пие.
Че е пило юнак над юнаци,
Марко седи сеир да си чини,
като търгна сабля дамаскиня,
отсече му нозе до колена,
Шарко коня скоро при него е,
рипа Марко коню на рамена,
побегнал е Марко Кралевике,
побегнал е през поле широко.
Ка го погна Жълта Базиргяна,
ка го погна без нозе по него,
та го гони три сахата време.
Уплаши се Марко Кралевике,
без мал го е треска накачила,
та го тресе три недели време.
И тогай се Марко прославило,
че отъмна чиста Света-гора,
и отъмна Хилендар манастир,
и погуби Жълта Базиргяна.
Като дочу стар егумен Славе,
веднаг' сретна Марко Кралевике,
много му е зияфет правило.
И тогай се народ освободи,
че погуби Марко Кралевике,
че погуби Жълта Базиргяна:
сички народ беше устрашило,
Света-гора беше опленило,
егумени беше изгубило,
що са книги днеска литургийски,
се то време чеше ги изгори,
сички народ чеше да устраши,
и без закон чеше да остане.
Па е славно Марковото име:
каков золум що си направило
се във българска земя нанапреде,
се е Марко насреща излело,
никъде се Марко не посрами
и днеска е нему славно име.

 


Софийско (СбНУ 5, 89).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.