14. КРАЛИ МАРКО И ФИЛИП МАДЖАРИН

Юнак и ясно слънце

Излезъл е Филип добър юнак,
излезъл е на хладна механа,
та ми пие вино бистроискро,
со виното тако говор прави:
- Ой те тебе, вино бистроискро,
че има ли по-юнак от мене?
Погубил съм седемдесет момци,
загубил съм седемдесет жени,
не ми стигат още три юнака:
едното е Реля Шестокрилца,
другото е Иван Белиградец,
а третьото Марко Бугарчето.
Почула го Димна самодива,
самодива, Марку посестрима,
па си дума Кралевики Марку:
- Леле Марко, мое мило брате!
Пофали се Фило Маджирина,
пофали се във хладна механа,
пред маджари, се отбор юнаци,
пред маджарки, се лични девойки,
оти нема по-юнак от него.
Сака Фило Марка да погуби,
да погуби Реля Шестокрилца,
да погуби Иво Белиградца.
Слушай, Марко, мое мило брате,
що ке тебе посестрима каже:
да ми станеш рано во неделя,
да оседлаш твоя бърза коня,
та да ходиш во града Будина,
да затриеш маджарско копиле.
Не плаши се Филови войскари,
не плаши се Филово юнашство,
не плаши се Змея шестокрила,
Филипова верна побратима!
Нека знае и старо и младо,
нека знае Марко от Прилепа,
нека знае Марка Бугарина,
от' е Марко самодивско чедо!
Седнал Марко с майка да вечеря,
да вечеря с нег'во първо либе,
да вечеря с нег'во мило дете,
мило дете, малечки Огнянча.
Гостба лапа Кралевити Марко,
гостба лапа, под мустак се смее;
вино пие Марко добър юнак,
вино пие и мустак си вие.
Согледа го нег'ва стара майка,
и сину си тъжно отговаря:
- А бре сине, мое мило чедо,
що вечеряш, под мустак се смееш?
Дал' се смееш на моята старост,
ил' се смееш на добра вечеря,
ил' се смееш на твоята люба,
ил' се смееш на мъжкото дете,
мъжко дете, малечок Огнянча?
Отговаря Марко добър юнак:
- Мила мале, моя стара мале!
Не се смея на твоята старост -
сами господ тебе старост даде,
не се смея на моята люба -
мойта люба - люба за похвалба,
няма равна по бугарска земя;
не се смея на моето дете,
мойто дете - юнак над юнаци.
Мила мале, моя старе мале!
Аз се смея и чудо се чудя
на Филипа, маджарска юнака,
що кралува во маджарска земя:
вино пие Фило добър юнак,
вино пие во хладна механа,
и на вино Фило говорило:
- Ой те тебе, вино бистроискро,
че има ли по-юнак от мене?
Погубил съм седемдесет момци,
загубил съм седемдест жени,
ке погубя и Марка юнака!
От те тебе, моя стара мале!
Да ида ли тамо да го терам
или тука, мале, да го чекам,
да опитам моето юнашство?
Майка Марку лепо отговаря:
- Одаи тамо, синко, да го тераш,
що кеш тука жалби да ти гледам!
Марко майци тихо отговаря:
- Моя майко, мое сърце драго,
ами, мале, кой кон да си взема:
да си взема коня Шарахата,
или, мале, коня Трошигора,
или коня лепа Газибара,
или лепа коня Шарколия,
Шарколия, коня шестокрила?
Майка Марку тихо проговаря:
- Мое чедо, Марко Кралевики!
Да си вземеш коня Шарахата -
кон е вихрест, како вихър ветър,
ке излезе во поле широко,
ке потрепе по поле войската;
да си вземеш коня Трошигора -
той во гора юнашство показва,
ке го караш по гора зелена,
ке преломи гора кичовита,
ке разплаши горски самодиви,
самодиви, твои посестрими;
да си вземеш коня Газибара -
той во вода юнашество показва,
ке го караш преко Църно море,
ке разплаши морски самодиви,
Марковите мили посестрими.
Слушай мене, мое мило чедо!
Я вземи си коня Шарколия,
Шарколия, коня шестокрила -
той през Дунав ке ми те прекара.
Си послуша Марко мила майка,
па оседла коня Шарколия,
бутна коня, през Дунав преплива,
тамо найде четирисет моми,
лепи моми, Фила храненици.
Храненици край Дунав седеха,
бело платно у Дунав белеха,
платно белят, лепа песен пеят.
- Помози бог! Марко проговаря, -
помози бог, робе и робини,
поробени во бугарска земя!
- Дал бог добро, Църни Арапино!
Проговори Кралевики Марко:
- Ой робини, бугарски девойки,
това не е Църна Арапина,
току ви е Марко Кралевики!
Кажете ми, млади робинчици,
къде седи Филип Маджарина,
къде ми е Фило добър юнак?
Отговори бела робинчица:
- Фило седи во Будина града
и си пие вино бистроискро;
маджарин е юнак над юнаци,
немой ходи, Марко, ке загинеш!
Църни камен до колена дига,
бели камен до чело подига!
Проговори юнак Крали Марко:
- Я бягайте, девойки-робини,
да опитам моя юнащина,
ке ли дигна тоя бели камен?
Как го фати во белата ръка,
прехвърли го през левото рамо.
Дивиха се млади робинчици,
що е това чудо чудовито,
що е това юнак над юнаци,
и говорят Марку от Прилепа:
- Иди, Марко, во Будина града,
иди, Марко, бог да ти поможе,
да утепаш Фила Маджарина,
да изтръгнеш наши робинчици!
Право тегли во Будина града,
ке преминеш по криви улици,
там ке видиш стоманова порта,
там ке видиш железни диреци,
там ке видиш от злато каркели,
то е къща Фила Маджарина.
Бутна коня Марко добър юнак
и отиде во Будина града,
тамо найде къща Филипова.
Филипица по двори ходеше,
а по нея триста храненици,
подържат й криле от скутове,
а Милица во градина седи,
гергьов шие позлатено платно.
- Помози бог, Филипово любе!
Помози бог! Марко проговаря.
Дигна очи млада Филипица,
дигна очи и Марка посрещна:
- Дал бог добро, Църна Арапина!
- Отвори ми внетре да си влеза,
че си ида Филипу на гости!
Проговаря млада Филипица:
- Не отварям стоманови порти,
оти нема тука моя стопан,
а у назе мома за мъжене,
за мъжене - Милица девойка!
Разсърди се Марко добър юнак
и си дупна коня Шарколия:
кон му рипна, през беден прескочи,
та доскочи дори среди двори.
Отговори млада Филипица:
- Опустела твоя луда глава,
опустела твоя бърза коня,
що разтури къща разписана!
Марко влезе в зелена градина,
па посегна с десната ръчица,
та си хвана лепа Миличица
и я качи зад себе на Шарца,
па говори Марко Филипици:
- Кога дойде Филип, да му кажеш:
нека дойде во Прилепа града,
дека Крали Марко добър юнак -
азе имам сина Огневита,
Огневита, Огняна юнака,
ке му нося големи дарове,
твоя керка, лепа Миличица.
Па си бутна коня Шарколия
и си пойде во Прилепа града.
Войска бере Филип Маджарина,
войска бере, с Марка ке се бие,
оти Марко керка му унесол,
оти Марко къща му разбило
с своя коня Шарца шестокрила.
Марко седи во нова механа,
вино пие и върла ракия,
и не знае, от' на него иде
с силна войска Филип Маджарина.
Филип дошел во Прилепско поле
и разтурил свилени шаторе.
Догледа го Огнян добър юнак,
па отиде во хладна механа
и Марку си страшно проговори:
- Стани, татко, бог да те убие!
Вино пиеш, вакло агне ядеш
и се гушкаш с лепи кръчмарици,
а Филип ти поле потъпкало,
жълти ниви, зелени ливади!
Скочи Марко на ноги юначки,
па говори Огняну юнаку:
- Търчи, сине, во наши дворове,
и оседлай два коня хранени,
да излезем на Прилепско поле,
да сретиме Фила Маджарина,
твоя тестя, храбраго юнака!
Се затърчи Огнян добър юнак
и си влезе в нови конюшници,
си оседла два коня хранени,
един себе, а други за татка.
Качиха се два млади юнака,
и влезоха в Филипова войска,
та избиха маджарски юнаци,
останал е едлн юнак Фило.
Марко викна из гърло юнашко:
- Ой Филипе, страшни маджарине!
Ела сега да се обидиме,
кой юнак над юнака рожден,
кой да носи юначкото име.
Мен ме викат Марко Кралевики!
Се хванаха два храбри юнака,
потрошиха сабли главорезки,
потрошиха видински ножове,
пак юнаци не се уморили.
Огнян седи, пие руйно вино,
а па Марко Огняну говори:
- Дръж го, синко, да го обориме,
дръж го, синко, тая мажарина!
Скочи Огнян на ноги юначки,
махна сабя да отсече глава,
да погуби Филипа юнака.
Спущила се Димна самодива,
спущила се во огнени облак,
па говори Огняну юнаку.
- Постой, Огнян, бог да те убие!
Защо слушаш твоя мили татко,
твоя татко върла пияница?
Ке ти капнат ръце до рамена,
ке ти капнат очи от глобове,
зам не верваш светого Ивана:
Иван варди рода и роднина,
Иван чува кумство, побратимство!
Послуша си Огнян добър юнак,
послуша си Димна самодива,
побоя се светого Ивана,
па си татко тихо проговаря:
- Пусти, татко, бог да те убие,
пусти теста, ако бога знаеш,
зар се сърди наша посестрима,
зар се сърди, светец родовити.
Се пустили два храбри юнака,
па пойдоха во Маркови двори,
яли, пили три недели време,
и се трима в бога побратили,
а повеке в светого Ивана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.