13. МАРКО КРАЛОВИТИ И ЧЕРНА АРАПИНА

Юнак и ясно слънце

Седнал Марко вечер да вечеря.
Що вечер вечеря? Сола и пипера.
Че го майка хитра изпитува:
- Ей те, Марко, Краловити Марко,
от как съм си тебе породила,
то си става деветдесет годин;
от как ти си тръгнал по юнашство,
то си става седемдесет годин;
като ходиш толкоз по юнашство,
нигде, Марко, не уплаши ли се?
Марко майци право си думаше:
"Ей те тебе, майко, стара майко,
зазная ли, мамо, запомни ли,
га се жени Билинко Билинчин,
тогаз съм се страшно уплашило.
Че калеса Георги Диспотичин,
кале са го кум да му кумува
и калеса до три млади ешише,
що беха сватба преварници.
Че калеса седемдесет краля,
седемдесет краля, осемдесет бана,
аз бех, мамо, вов тях най-мъничък,
мен калеса девер до невеста.
Събрахме се, мамо, три хиляди души,
три хиляди души се отбор юнаци.
Че тръгнахме, мамо, отидохме,
отидохме, мамо в Никатана града,
да си земем Никатан девойка.
Три дни, мамо, на коне седяхме,
залък хлебец ние не хапнахме,
пак за винце и не питахме.
Че излезе, мамо, Никатанин баща,
та положи господарски софри,
три дни, мамо, ядохме и пихме.
Че излезе, мамо, Никатанияа майка,
та изнесе господарски дарби,
господарски дарби, копринени ризи,
че си дари Билинко Билинчин,
що го дари - софра позлатена,
наоколо змии оплетена:
и си дари три млади ешише,
че ги дари със тез черни стрели,
що си бият горе в небесата,
що си бият мухи златокрили.
Аз бех, мамо, девер до невеста,
мене дари сабля дамаскиня,
щото беше надлъж дванадесет педи,
а пък нашир педя и чоперек.
Че тръгнахме, мамо, отидохме,
заминахме гора ми зелена,
отидохме вов поле широко,
сред полето гъста ми корийка,
край корийка синьо ми езеро,
край езеро Черна Арапина.
Кат нас видя, той на нозе скокна,
че на назе блага дума дума:
- Ей ви вазе, три хиляди души,
три хиляди души, се отбор юнаци,
излезте ми на поле широко,
да ви бия от синьо езеро,
от синьо езеро с лека боздугана,
кой надвие кръв да изпусне,
той ще вземе Никатан девойка.
Кат зачуха тази блага дума,
че хвърлиха три млади ешише
че хвърлиха тези черни стрели,
що ги дари Никатанина майка,
не можаха Арапин да убият,
че хвърлиха господарски дарби,
та бегаха през Горгуш планина.
Марко беше вов тях аджамия,
че остана девер със невеста,
съгледа го Черна Арапина,
че на Марко блага дума дума:
- Ей те тебе, Марко българине,
я ми излез на поле широко,
да те бия от синьо езеро,
от синьо езеро, с лека боздугана,
кой надвие кръв да изпусне,
той ще либи Никатан девойка.
Като зачу Марко тази блага дума,
пукна му се горна, долна джука,
че капнаха до три капки кърви,
та заляха ниско до земята.
Съгледа ги коня Шарколина,
че на Марко страшна дума дума:
- Я ми слезни мене от гърбина,
че ми стегни до девет колана,
па се качи мене на гърбина,
удари ми със златни махмузи,
да излеза на поле широко,
и ще гледам край синьо езеро;
като дигне Черна Арапина,
като дигне лека боздугана,
ще си падна ниско до земята,
да замине лека боздугана;
как замине лека боздугана,
ти си скочи на юначки нозе,
та извади тънка остра сабля,
що ти дари Никатанина майка,
че си иди край синьо езеро,
та си хвани Черна Арапина,
та го прави що те майка учи.
Послуша си Марко коня Шарколина,
че ми слезе коню от гърбина,
та ми стегна до девет колана,
па се качи коню на гърбина,
че го блъсна със златни махмузе,
та излезе на поле широко.
коня бе му хитър и разумен,
че се върти на лево, на десно,
и си гледа край синьо езеро,
край синьо езеро Черна Арапина.
Като дигна Черна Арапина,
като дигна лека боздугана,
той си падна ниско до земята,
та замина лека боздугана.
Как замина лека боздугана,
Марко скочи на юнашки нозе,
та извади тънка, остра сабля,
що го дари Никатанина майка,
че отиде край синьо езеро,
та си хвана Черна Арапина,
нищо лошо той му не направи,
двете очи на сръчан извади
и пресече ръцете до лактето,
ръцете до лактето, краката до коленето,
остави го езеро да варди,
па си събра Марко господарски дарби,
натрупа ги в шарена кочия,
че поведе Никатан девойка.
Пак другите зов механа стоеха,
вов механа стоеха и дума думаха:
- Бог да прости Марко българина,
ние бехме юнак над юнаци,
че бегахме през Горгуш планина,
Марко беше вов нас аджамия,
погуби го Черна Арапина.
Таман това рекли не изрекли,
и Марко си из вратата влиза,
та си кара господарски дарби
и си води Никатан девойка.
Кат видеха три хиляди души,
три хиляди души се отбор юнаци,
сичките му на нозе станаха,
на нозе станаха, ръка целуваха.
Че си Марко блага дума дума:
- Пристъпи при мен, Билинко Билинчин,
целувай ми десната ръчица,
да те дара с Никатан девойка,
що остави край синьо езеро,
да я люби Черна Арапина.
Че пристъпи Билинко Билинчин,
целуна му десната ръчица,
че го дари с Никатан девойка,
па го Марко милно благослови
- Любете се по живо, по здраво.
Тогаз съм се, мамо, страшно уплашил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.