Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

12. МАРКО И ГИНО ЛАТИНИК

Юнак и ясно слънце

Тръгнал Марко на лова да иде,
да обиде поле и планина,
ка премина през гора зелена
и настана през поле широко,
пуста му се дремка додремало,
та преклонил глава, та задремал.
Малко дремнал, много посънувал -
окол него мъгла припаднала,
низ мъглата ситна роса пада,
навали му калпак на главата,
калпак падна, та му кон подплаши,
па се сепнал, та си се събудил,
мерак станал дома да си иде.
Па постегна низ равни друмове,
право тегли за Прилепа града.
Ка настанал край града манастир,
край манастир старец го е срещнал,
па на Марка "добра среща" каже.
- Дал бог добро! Марко отговаря.
- От дека си, незнайни юначе?
Ако бог ще, на къде щед' идеш,
отде идеш, на къде ще идеш?
Отговаря Марко добър юнак:
- Язе ида от Шарка планина
и отиждам за Прилепа града.
Наред ходих поля и планини,
ега би ще лова да уловя,
па не могох нищо да уловя,
а ти, дедо, откъде пътуваш?
Откъде си и къде ще д'идеш?
Отговаря стара просячина:
- Язе ида от много далеко,
та преминах през неколко града:
преминал съм през Прилепа града,
минувал съм през Косово по ае,
минувал съм през Водина града.
- Кажи, дедо, сега от де идеш?
- Сега ида от Прилепа града,
право тегля за Бугарска земя.
- Какво има у Прилепа града?
- У Прилепа чудо е станало:
снощи вечер, у църна темнина,
нападнал е Гино Латинико,
та е обрал прилепски джелепе
и опленил Марковата дома
и е убил Марку стара майка,
Марку либе робиня заробил,
Марку слуги за робе закарал,
а слугини за клети робини -
Марко каже: - Дедо, стари дедо!
Леле дедо, какво да направя?
Леле дедо, та язе съм Марко,
кажи, дедо, какво да направя?
- Не знам, синко, какво да ти кажа,
моли господ, господ да ти каже!
Стегна Марко своя добра коня,
па заплака низ равни друмове:
като вика, глас до бога иде,
сълзи рони, та коня окапа:
- Боже мили, сполай ми на тебе!
Защо пущащ проклети латинци,
да ни газят христянската вера,
да се фалят, че христяне губят?
Пусти Гино у Костур кондисал,
там останал царство да царува.
Мисли Марко три недели време,
сам си мисли, със кон се допитва:
- Кажи, коню, какво да направя?
Най-после е със хитрост постъпил:
стана Марко, в манастир отиде,
та облече калугерско рухо
и наметна мантия свещена,
прошетна се по българска земя,
да писува света милостиня.
Ред е редил по сите градища,
ред е дошло и у Костур д' иде.
Стана Марко у Костур отиде,
там закара Марку добра коня,
там занесе Марковата сабля
и занесе тежка боздугана.
Пуста сабля, сабля на сглабове,
саблята е на колаче събрал,
па я турил под левата мишка,
а боздуган на коня закачил.
Право тегли при Гинови двори.
Пред дворове река му минвала,
на реката робини му прали
църна вълна - бела да им стане,
бела вълна - църна да им стане.
Ой де Марко при клети робини:
- Помози бог, Гинови робини!
Дома ли е чорбаджия Ги но?
- Дал бог добро, отче непознати!
Дома си е, ала сега лежи,
полегнал е дремка да подреме.
Вси робини ником погледнали,
между себе дума продумали:
- Дали не е господаря Марко?
Па не могли Марко да познаят,
он ги познал, а они не могли.
Проговори църна калугера:
- Кажете му за бога, за душа,
що обича богу да подари -
я не сакам силом милостиня:
кой що сака това нека даде:
господ дава и малко и много,
господ взима и малко и много,
кому какво силата достига.
Припозна се Латина робиня,
па попита църна калугера:
- Леле варай, отче свети дяче!
Защо яздиш Марковата коня,
да не бъдеш тизе Крали Марко?
Марко беше наши господарин.
Отговаря църна калугера:
- Крали Марко - бог да го опрости,
он почина преди два месеца
у манастир свети Димитрия.
Мене даде коня за опевло,
сегиз-тогиз свещ да му запалям;
Крали Марко - бог да го опрости,
сполай богу, ние да сме живи.
Вси робини низ сърце дихнали,
вси робини сълзи поронили,
вси робини Марко оплакали.
Па станала Латина робиня,
отвела го код Гинова стая:
- Чукай тука, он ще да излезе!
Па зафана калугер да чука,
ем да чука, ем със глас да вика:
- Излез, Гино, богу дар да дадеш,
що обичаш това да подариш:
бог прибира и много и малко,
кой що сака, се му господ дава,
кой що дава, господ пак прибира.
Излезъл е Гино Латинико,
та да види църна калугера,
не познал го, че е това Марко,
па му каже Гино Латинико:
- А от тука, куче побеснело,
не познавам ни господ, ни дявол!
Я съм днеска Гино Латинико,
я съм днеска Гино Звезделино,
на звездите язе заповедвам!
Проговори църна калугера:
- Постой, Гино, недей сърди бога!
Ти си още сънен, та не знаеш:
на господ се нищо не опира...
Предума го църна калугера,
та наведе глава да му чете,
да му чете, грехи да му прости,
що е убил Марко стара майка,
та па бръкна в левата пазува,
да извади книга да му чете -
не извади книга да му чете,
бутна ръка под левата мишка,
та извади сабя на сглабове,
та отсече Гину руса глава.
Тръпна глава три пъти продума:
- Църно куче, я ка ме изеде!
Тогай Марко робини отробил
и съблече калугерски дрехи
и обръсна калугерска брада,
и захвърли калугерска капа.
Тогай Марко на коня се качил:
в плен закара Гиновото либе,
в плен закара Гинови слугини,
па потегли за Прилепа града,
песен пее, та майка оплаква:
- Леле боже, леле мили боже!
Опрости ми, що съм ти прегрешил,
жал ми стана, че сирак останах!

 


Локорско, Софийско (СбНУ 12, с. 68-70 - "Марко, преправен на калугер").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.