11. СЕДЕМ ЮНАЦИ И АРАПИН

Юнак и ясно слънце

Шетба шета Марко Прилепчанец,
шетба шета низ Косово поле,
тамо праве седумдест манастир
без везиров и без царев изан.
От там ойде на широко Скопье,
тамо фати манастир да прави,
манастир прави свети Димитрия.
Кога Марко направи манастир,
ми се пречу во града Стамбола,
во Стамбула до Султан Мурата.
Султан Мурат си кладе теляли.
Телял личе низ града Стамбола:
- Дал чуете турци и раяте!
Що настанал Делибаша Марко,
що ми сет тия чудби от него!
Кой е юнак над юнака роден,
да го фатит Делибаша Марко,
жив до мене него да донесе,
ке му дадам до три лепе земле;
ке му дадам гора Каменица,
ке му дадам в Босна Сараево,
ке му дадам сета Босна кървава,
саде Марко жив да ми донесе,
ако сака, още земя давам!
Се наиме еден Църн Арапин,
изпадна, пред цара се поклони:
- Честит, царе, от сега до века!
Я сум вреден Марка жив да фатам.
Бог да биет земите, що даваш,
що не рагят ни леб, ни па вино,
таксай, царе, друго що ке таксаш!
Отговоре той цар Султан Мурат:
- Ке ти давам града Сталакина,
що повелят Сталакин Тодоре;
ке ти давам града Радомира,
що повелят та стара Влахина;
ке ти давам и града Прилепа,
що повелят Кралевике Марко,
ке ти давам и Марков шарен кон,
ке ти давам боздуган и сабя,
ке ти давам млада Марковица,
Марковица со се мъжко дете.
Па се свали Цтфниот Арапин,
па се свали во Стамбол чаршия,
право тегли на безистенджии,
тамо кроит рубо калугерско.
Оттам отиде на куемджии,
та направи кръсти позлатени,
на главата капа калугерска,
на ръцето наръквици златни,
си се стори църна калугера,
па отиде во града Прилепа,
на Марковите тежки порти;
викна, чукна Църниот Арапин,
па изпадна Марковата майка,
нея пита къд' е син й Марко,
му требвало попове, калугери,
по' аири измет да му чинат.
Тогай рече Марковата майка:
- Не е тука мойо син Марко;
Марко прави тамо леп манастир,
леп манастир свети Димитрия.
Като ми научи Църн Арапин,
стегна коньо со златни зенгии
та отиде на Скопье широко,
право тегле на лепи манастир,
па застана на църквинска врата,
провикна се Църна Арапина:
- А изпадни, Марко Кралевике!
Кога Марко с' обзърна и виде:
- От бога да найдиш, що ми бараш,
що ми бараш тука Църн Арапин!
Тогай рече Църна Арапина:
- Оведи се, Делибаша Марко,
оведи се, немой греши душа!
Я не сум ти Църна Арапина,
току сум ти църна калугера,
дур' от чиста гора Света-гора,
от леп манастир, от Хилендара;
оведи се, немой греши душа;
първо поп ил' калугер що иде,
требува стопанот да изпадне,
да му пее по една молитва.
Тогай рече делибаша Марко:
- Ти се молам, отче, да ме простиш,
да ме простиш, я не знам кой си!
Тог' изваде Църна Арапина,
ми изваде книга от пазуха
и я клава на Маркова глава,
па ми фати молитва да пее.
Со десната ръка книга държе,
со левата ръка синджир държе,
синджир кладе на Марка на гърло,
върза Марко за коньово седло,
изваде го от лепи манастир.
Пищи Марко како люта змия,
па го дочу айдут Дебел Новак,
извикна на Новачица млада:
- Оди скоро коньо да изседлиш,
да изтърчам до широко Скопье,
до манастир свети Димитрия.
Кога дойде айдут Дебел Новак,
кога гледе Марко ми го немат.
Стегна коньо низ Скопье широко,
и ми бърка Църна Арапина,
да откине Марко Кралевикя.
Кога стигна Църна Арапина,
дека влече Делибаша Марка,
дека влече по студни калдарми,
провикна се айдут Дебел Новак:
- Кафпе еден, Църна Арапино!
Не ти стигна ясте що ядише,
па си дошол юнаци да фащаш,
мене викат айдут Дебел Новак,
от висока Качанина града,
дали знаеш, Църна Арапино,
ако търгнам тежка боздугана,
ак' те удрам мегю двете очи,
двете очи от глава ке скокнат,
ка е бел ден, ноке ке се сторит.
Па завърти Църна Арапина,
па завърти дервишко дерведже.
- Айде, рече, айдут Дебел Новак,
арам да е кралство, що кралюваш,
как' мен Арапин ак' не отепаш!
Махна Новак тежка боздугана,
Църн Арапин боздуган пречека,
го пречека на малкиот пърст.
Тогай хвърли,Църна Арапина,
хвърли алка, фати Дебел Новак,
та ги стори два добри юнака.
Па фатиха двата добри краля,
да си пищат како люти змии.
Лели дочу Новаково дете,
Новаково, Груица войвода,
кога дойде у Скопье широко,
тува-тамо арапин да стигнит
и го стигна на скопските порти.
Провика се Груица войвода:
- Кафпе еден, Църна Арапино!
Не е, кафпе, Делибаша Марко,
не е мойо татко Дебел Новак,
мен ме викат Груица войвода,
мътна вода порой како носе,
така тебе ке понесам, бедо,
чекай боздуган от мене на теб.
И Арапин подаде дерведже,
пак Арапин на нишан застана.
- Айде, Груйо, тебе да те видам,
да те видам що юнашство имаш.
Нишан кладе Арапско колено.
Кога хвърли Груица войвода,
кога хвърли тежка боздугана,
го дочека Църна Арапина,
го дочеса н' арапско колено,
хвърли алка и ми фати Груя,
та ги стори три добри юнака.
Пищат они како люти змии.
Лели дочу по-малото дете,
по-малото айдут Новаково,
по-малого Дели Татомирче,
пущи коня низ Скопье широко,
тува-тамо Арапин да стигне,
ми го стигна дур надвор от Скопье,
вонка до седум сахате место.
Па си викна Дели Татомирче:
- Никакъв еден ти, Църн Арапин,
що си дошол кралеви да флщаш!
Па подаде дерзишко дерведже:
- Айде, вели, Дели Татомирче!
И я те знам и светог те знает,
що юнашство твое сърце имат,
ког' седеше на Демир-капия,
н' оставеше пиле да префръкне,
а камо ли човек да помине,
а ти тога мошне страх имаше,
страх имаше от голи дервиши.
Да те видам, Дели Татомирче!
Па замахна тежка топузина,
го пречека Църна Арапина,
го пречека на левата ръка;
и него ми в алка го заключи,
та ги стори четир добри краля.
Арапин ги влече по друмови.
Пищат они како люти змии,
Лели дочу Янкула войвода,
войвода от града Шндина,
па си явна коня пеливана,
та ми дойде на Скопье широко.
Виде празен манастир да стое,
побратима Марка ми го немат.
Му текна от' арапин го фати.
Кога вяхна коня подлетога,
та изпадна от Скопье широко,
тува-тамо арапин да стигнит,
ми го стигна на широко Косово.
Провикна се Янкула войвода:
- Стои тамо, Църна Арапино!
Язка сум ти Янкула войвода,
мътна вода река како носе,
така тебе яз ке те поносам!
А ка дочу Църна Арапина,
па завърти дервишко дерведже,
айд' и тебе, Янкула войвода,
да те видим, що юнашство имаш,
арам да е кралство що кралюваш,
как мен Арапин ак' не отепаш.
Ког' Янкула махна боздугана,
го пречека на левата ръка,
хвърли алка и Янкула фати,
та ги стори пет добри юнака.
Пищат они како люти змии,
них Арапин влече по друмови.
Кога ми дочу Милош Оргянин,
Милош Оргянин от Оргяна града,
он не оди на широко Скопье,
преко поле и планини тегле,
да преваре Църна Арапина,
Милош него питат, него сакат.
Отдалеко махна боздугана:
- Държи, кафпе, Църна Арапино!
Що си дошол во нашата земя?
Цар царува у Стамбола града,
а ние у нашата ни земля,
мене ме викат Оргянин Милош!
Провикна се Църна Арапина:
- Айде, Милош, що юнашство имаш,
арам да ет мен ако го отепаш!
Милош махна тежка топузина,
арапин подаде дерведже,
нема дек да кладе боздугана,
тог' Арапин на тежко се найде,
боздуган падна н' арапски гърди.
Хвърли алка и Милоша фати
и ги стори шест добри юнаци.
Пищат они како люти змии.
Небото и земята се тресат,
докрай земя гласове се слушат,
како що гърми свети Илия,
така от кральове гласове гърмат.
Пищат они како люти змии,
лели дочу Секула детенце,
Секула е от Будима града,
Секула Соколовото дете.
Он воюва токмо девет годин
на султан Муратова войска.
Кога беше седнал да вечеря,
от вратници гласье достигнаха
и провикна на негова люба:
- Първа любо, млада Секулице!
Немой стои, немой, любо, слушай,
скор' оседлай моя бърза коня,
да излезем низ поле широко,
девет годин земя сум оставил,
слушам врева по широко поле,
Църн Арапин по поле ми шетат.
Дал' от царот той изан имат,
за да газит моята ми земля.
Оседлай коня от конюшница.
Кога стана Секулица млада,
оседла му коня шаренога,
а Секула опаша си сабя
и си зеде тежка боздугана,
се прекръсти спроти изход слънце,
Кога стъпна на златна зенгия,
се прехвърли коню на рамена.
Секулица млада му подаде,
му подаде една малка чаша,
кога чаша до очи поклопи,
извикна се на негова люба:
- Първа любо, остани со здравье!
Право тегле на Скопье широко,
на манастир свети Димитрия,
гледа тамо сам манастир стое,
гледа чичка му Марка го немат,
му текна от' арапин го фати
и на сите светци се поклони,
най-повеке на свети Димитря:
па си вяхна коня крилатога,
ка го пущи низ Скопье широко,
от копита огън извадува,
преку глава искри дури летат.
Кога изпадна от Скопье вонка,
тогай ми веле негов шарен кон,
со виском на стопан прикажува:
- Мой стопане, Секула Детенце!
Ако сакаш Арапин да стигнеш,
на мене ти яко да се държиш,
я сум вреден Арапин да стигнам.
Реч' и литна под вишното небо,
тува-тамо Арапин да стигнит,
па го стигна во гора зелена,
па се свали от негова коня,
та падна на земля господова,
па си свали от главата капа,
метане чине на небо, на земля
и на сите светци ред по редом,
най-повеке на свети Димитря.
- Ела, боже, ти мене поможи,
мили боже и свети Димитря,
Църн Арапин в ръка да си кладам!
Кога свърши Секула молитва,
си се хвърли на кон на рамена,
па го стигна Църна Арапина,
си го стигна во зелена гора.
Провикна се Секула детенце:
- Дръж се, никаков Църни Арапин,
не ет, кафпе, Делибаша Марко,
не ет, кафпе, айдут Дебел Новак,
мен ме викат Секула детенце,
на презиме Соколово дете,
девет годин на царя работех.
Дръж се един Църна Арапино,
да те видам, що юнашство имаш!
И Арапин подаде дерведже
и провикна Църна Арапина:
- Ай да видам, Секула Детенце!
Я си фатих шест добри юнака,
една алка ощ' за тебе имам,
бог ке даит и тебе ке фатам;
как' мал девер невеста що водит,
така и ти шест краля ке водиш.
Провикна се Секула Детенце:
- Ай да видам, Църна Арапино,
да те видам, що юнашство имаш,
немой гледай оти я сум дете!
Слушай, църна бедо, да ти кажам,
да изпадниш на юначки мегдан,
да видам чия майка син родила,
чия сестра брата си държала,
да видиме чия майка ке плачит!
Ти остави шест краля вързани,
остави ги на пътот да стоят,
та изпадни на юначки мегдан!
И арапин нема що да чини,
па изпадна на юначки мегдан,
па изпадна Секула Детенце.
Сака дете с боздуган да махне,
сак' Арапин с боздуган да махне.
Провика се Секула Детенце:
- Мног' арабски боздугане сум ял,
нека ядам още еден твои!
Па застана Секула на нишан,
Църн Арапин фати да ми мери,
не мерит он ни горе, ни долу,
току мере на конското чело.
Ког' Арапин хвърли боздугана,
Секулов кон во часо си легна,
он си легна на зелена трева,
па боздуган помина над глава,
на глава от Секула Детенце.
Па си стана Секула Детенце,
он не мерит на конското чело,
право мерит на конските гърди.
Ког' Секула хвърли боздугана,
арапски кон легна на колена
и боздуган удри Арапина,
го удира мегю двете очи,
с' изтъркаля от коньо на земя,
падн' Арапин, Секула нападна,
па изваде сабя от ножница,
та пресече Арапската глава,
па я кладе во конскиот зобник,
я закачи на конското седло,
па извикна Секула Детенце,
па извика на шест добри краля:
- Мои вуйковци и мои чичовци,
яз погубих Църна Арапина!
А що беше Секула Детенце,
лел' потъргна сабля от ножница
и пресече шест арапски алки,
та изпущи шест добри юнаци.
Проговоря Секула Детенце:
- Мои вуйковци и мои чичовци!
Вие ойдете на широко Скопье,
на манастир свети Димитрия,
тамо мене вие ла чекате;
яз ке одам во града Стамбола
во Стамбола до Султан Мурата,
да го питам дали даде изан,
да шетаят по нашата земя
да шетаят Църнине Арапи.
Ако Султан така даде изан,
ке отключам сабя от ножница
и негова глава ке отрежам;
вие мене чекайте на Скопье.
И отиде Секула Детенце,
он отиде во Стамбола града,
во Стамбола до Султан Мурата;
се поклони на Султан Мурата,
му целива ръка и колено,
му говоре Секула Детенце:
- Честит, царо, от сега до века!
Що е тая мъка от арапи,
що шетает по нашата земя!
Да ми клават кралеви во синджир!
Отговоре царот Султан Мурат:
- Мои синко, Секула Детенце!
Донеси ми едн' арапска глава,
ке ти давам петнаест товара
дробно хазно се жълти флорини.
Кога дочу Секула Детенце,
от дивани долу он се свали,
от конски зобник глава изкара,
я изтъркаля пред Султан Мурата -
тригодишна треска ми го тресе,
и веле на Секула Детенце:
- Слушай мене, Соколово дете!
Арапите во твоя ръка сет,
мъртви сакам ти да ми ги носиш,
немой живи, да ги бог убие!
Па му даде петнаест товара
дробно хазно се чисти флорини!
Право тегле Секула Детенце
право тегле на широко Скопье,
на манастир свети Димитрия,
нему десет товари приложи,
пет товари за ладна меана,
па си найде шест добри юнаци.
- Поможи бог, шест добри юнака!
- Дал бог добро, Секула Детенце!
- Айте, мои вуйковци, чичовци,
да седнеме на ладна меана!
Ка седнаха седум добри краля,
ка седнаха на ладна меана,
ядат, пият три недели време,
па изпиле пет товара хазно.
Па им рече Секула Детенце:
- Дал' чуете, вие шест юнака,
дал' чуете: от тува нататки
къд' видите Църна Арапина,
немуйте него не задевайте,
п' едно пиле абер ми пущейте,
яз знам како арапин се дерит,
как се дерит арапската кожа.
Това чудо ми стори Секула
да се славе, да се прикажува.
Останала песма да се пеит,
да слушаят сите наши бракя;
от нас песма, а от бога здраве.
Амин, боже, за много години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Юнак и ясно слънце Народен епос. Съставител Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Юнак и ясно слънце (Народен епос). Подбрал Иван Бурин. София, 1955.