97. ЯНА ЖАЛИ ДЕВЕТТЕ СИ БРАТЯ ЖЪТВАРИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Яно мори, Яно! Засвирили ми са
два рога ковани и два нековани.
Та не ми са били два рога ковани,
туко ми са били две моми загорки.
От Загора идат за Загора плачат:
- Загора, Загора, мило наше село,
лично, та обично, яко хлебородно,
по дваж в годината жнеме и вършеме,
жнеме и вършеме, косиме й береме.
По триж в годината бял трендафел цъвти,
по триж в годината пчелите се роят.
А ти, Романия, пуста останала,
пуста останала, равна се сравнила.
С девет братя дойдох, с едного останах,
и той болен лежи горе в планината
под дебела сянка, при студена вода,
ка ще дома д'ида, ка ща майка кажа.
Ка ще ли ми рече: "Яно, мила щерко,
кам ти девет братя?" А я ще й река:
"Мале, мила мале, изжениха ми се."
Тя ще да ми рече: "Яно, мила щерко,
кам ти девет дара от деветте снахи?"
Па я ще й река: "Мале, мила мале,
малки бяха моми, дари не готвили."
Та па ще й река: "Мале, мила мале
дадоха ми, мале, девет черни кърпи
и дадоха, мале, девет черни перя."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.