85. ГРЪМ ПОРАЗЯВА ЖЕТВАРИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Рано ми Тодор подрани
на нива жетва да жене
с негова булка хубава,
хубава Станка, красива.
Отиват жетва да женат
на тяхна нива голяма,
голяма девет декара,
Йорданка тяхно детенце,
и него със тях водяха,
детенце на две години;
докат на нива отидат,
се я на ръце държаха.
Като на нива стигнали,
почнали жетва да женат,
Тодор на Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
тази година, Станке ле,
голям берекет имаме,
житото е доста хубаво;
я викни, Станке, запей ми,
от едно гърло два гласа,
от един език две думи,
не мога да са наслушам
на твоите песни хубави,
хубави, Станке, народни.
Станка Тодоре думаше:
- Тодоре, първо венчило,
недей ма кара да пея!
Да знаеш, ала не знаше,
какъв съм сън сънувала
нощеска рано пред зори -
както си кърмех Йорданка,
до три циганки дойдоха,
черни, умразни, чорлави,
една си друга говорят:
"Дали детето да вземем,
ил на детето майка му,
майка му, или баща му?"
Втората тогаз продума:
"Хайде да вземем детето,
че те са скоро женени,
те друго ще си отгледат,
туй скоро ще го забравят."
Третата като продума,
от уста й огън излезе,
та им на двете говори:
"Ний ще да вземем бащата,
бащата, още майката,
детето ще го оставим,
защото е още мъничко,
нека са и то порадва
на тази земя световна."
Тодор на Станка думаше:
- Карай си, Станке, песента,
карай си, Станке, жетвата,
на сънищата не вярвай,
сънища право не казват.
Станка Тодоре думаше:
- Не ма, Тодоре, насилай
да викна, да ти запея,
най ме, Тодоре, накарай
да викна, да ти заплача.
Докат си това издума,
жално си Станка заплака.
Тодор на Станка думаше:
- Стига си, Станке, плакала,
че и мене, Станке, разплака.
Двамата плачат, нареждат:
- Йорданке, мила мамина,
ако сираче останеш,
кой ли ще та отгледа?
Тодор и Станка, двамата,
до пладне жетва женали
и при колата отишле
пладнушка да си направят.
Един са облак зададе,
загърмя страшно, затрещя,
Пантелей, брат на Тодора,
на съща нива женеше,
само ги брезна делеше,
кат вижда брат му облака,
и той си жетва изпуща,
при свойта кола отива.
Изведнъж светна небето
и изтрещават гърмежи
при колата на Тодора.
Кат вижда брат му що става,
бързо при брат си отива,
но що да види горкия?
Тодор ми лежи, умира.
Бързо му вода подава,
дано му свари душата,
но сичко беше напразно -
Тодор си кротко почина.
Бързо при Станка отива
и ней вода подава,
и тя си кротко почина.
Тодор и Станка, двамата,
тях ги на кола вземали
и ги във село закарват.
Цяло се село събрало,
да види що е станало
със Станка и със Тодора.
Два са ковчега сковали,
дълбоки, още широки,
към гробища ги понасят.
Камбани леко дрънкаха,
цял се народ стичаше,
двамата да си изпратят,
Йорданка тяхно детенце,
и него на гробища занесли,
последна прошка да вземе
със баща, още със майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.