81. ПОВИКАЛ ПЕТЪР МЕДЖИЯ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Брей!
Повикал Петър меджия,
сичкото село повика,
моми, Петре ле, ергени,
дор четиресе сърпове
и дванадесе косачи.
Момите жетва да женат,
момците сено да косят.
Женали, колко женали,
доде е пладня станало,
тръгнали да си отодят.
Сичките напред вървяха,
Петър и Добра - най-подир.
Петър на Добра думаше:
- Добро льо, либе, Добро льо,
кога си идем у нази,
мама е много готвила,
всичките ша едат да пият,
ти не еш, Добро, и не пий;
на крака диван да стоиш,
дано та мама ареса,
ареса и беендиса,
да земе тебе за мене.
Като са у тях отишле,
седнали да едат, да пият;
Добра не еде, не пие,
на крака диван стоеше.
Петрова майка думаше:
- Добро льо, мома хубава!
Що не едеш, Добро, що не пиеш?
За Петър ли са надяваш?
Аз не ща тебе за снаха
и Петър за милен синка.
Добра си сълзи порони
и си навънка излезе,
че влезна в горна горничка,
разпаса синя ивица,
че са самичка кайдиса,
кайдиса и са обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.