Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
61. ЕЛЕНА РОБИНЯ И ЦАРЯ ОТ САРАЯ
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Полегнала белия пченица,
полегнала царю до сарайо,
та я жние Елена робиня.
Жние, жние гола, гологлава,
жние, жние боса, на стапала.
Съгледа я царю от сарайо,
па на нея потиом говори:
- Жни ми, жни ми, Елено робиньо,
жни ми, жни ми в петок и сабота,
у неделя премлада невеста.
На тебе чат венци граотити,
на мене чат пекльи треперити.
Дупнишко (СбНУ 5, с. 68, № 2).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|