331. СЛУГИНЬО, ЧЕРНА РОБИНЬО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Мениха Радка, сгодиха,
прикята й стъкмяват -
три години я тъкмиха,
на четвърта я изкарват,
сториха свадба да правят -
тежка прикия дигнаха,
три кола дрехи, постелки
и прид й дава баща й
триста жълтици за наниз,
и скритом дава майка й
до две вързани кисии.
Млогу ся малко не мина,
доди злочеста година.
Осиромашаха свекрови.
Малко ги храни прикята,
и тя са свърши, не остана,
а пак свекарът падарин,
свекърва чуждо переше,
булката чуждо тъчеше
и пак на два дни едеше.
Че си кръстоса ръцете,
та при свекара отиде:
- Свекро ле, стара старийо,
земи ма, свекре, заведи
у майкини ми назаде.
- Невесто, снахо малена,
ти много прикя донесе,
срам ма е да та повърна.
- През планина ма преведи,
аз ша си ида саминка.
А той я право поведе,
при свекърва я заведе.
- Свекърво, втора майчице,
хад, ма свекърво, заведи
при мойта майка рождена.
- Невесто, булка хубава,
ти много прикя донесе,
как да та назад повърна!
А че и тя а повежда,
при мъжът й я завежда.
- Ти, първо либе, венчило,
хади ма, либе, заведи
при майка, още при татка.
- Ах, мое първо венчило,
как да та назад заведа!
Толкоз прикя донесе
и сега какво остана?
- Ти ми посочи направо,
аз ща саминка да ида!...
У в пътя, дето вървеше
и минуваше горите,
тихо ся Богу молеше
и с горки устни думаше:
- Боже ле, дай ми да видя
бащините си слугини,
без да ма, Боже, познаят.
И даде Господ, помогна,
отиде и намери ги:
- Добър ви вечер, слугини.
- Дал ти Бог добро, циганко.
- Та рачите ли попита
кира си, още баша си,
дали им тряба слугиня,
слугиня водъ да носи,
слугиня дърва да сече?
- Махай ся татак, циганко,
черна циганко, нечиста,
ти щеш на водъ да идеш,
водата ша си напрашиш.
- Аз ви са моля, идете,
идете, та попитайте,
не щът ли друга слугиня?
Че отидоха да питат.
Кира им толкоз продума:
- Знае ли хурка, махалка,
знае ли на стан да тъче?
- Знам и да предъ, да тъкъ,
секакви кърпи късани
и възглавници дигани.
Зеха я, заведоха я,
зеха я, в стан я туриха,
затъка Радка и запя:
- Ти, тънко платно свилено
ти, платно недотъкано,
когат' та, платно навивах,
за мене свати дойдоха,
когат' та, платно, привързах,
додоха, та ма годиха,
когат' та, платно, затаках,
тогаз ма пък отведоха.
Кира й горе седеше,
седеше, та я слушаше
и слезе, че я попита:
- Слугиньо, черно робиньо,
отде си и откъде си,
и как го казват баща ти,
още как зовът майка ти?
- Баща ми ази не зная,
майка си, кажи, не помня.
а откъдя съм, забравих.
Сал това зная и помня -
ази бех Радка галена,
галена, далек дадена
със твърде много прикия...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.