298. СТОЯН КЕРВАНДЖИЯ - 3

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Събрали ми са, отбрали
до триста куля с улови
и триста куля с биули,
царска кирие да карат,
кирие тежко джюлязу,
кирие бяла пшеница;
ала си нямат керванжи,
керванжи, верян ясакчи.
Съдява и си мислива
и един си други думава:
- Айди да викним Стуяна,
чие му са чивга бивлити,
йе му са яки кулата.
Те при Стуяна втидува
и на Стуяна думава:
- Стуяне, верян другарьо,
я ела, а бре, със нази
керванжи баши да станиш,
чи имаш кула джюлезни,
чи ти са чивга бивлити.
Стуян си у тяв утиди
и на мама си думаши:
- Викат ма, мамо, викат ма,
керванжи баши да стана,
шестотин кула да одье,
чие имам кула джюлезни
и ми са чивга бивлити,
по грош ми дават на кула,
викат са мамо шестотин
освен другата кирие.
Мама Стуяни думаши:
- Синку Стуйени, Стуйени,
прошка ти, синку, не давам
керванжи баши да станиш,
чи ще минете, минете
през тае реке Керванка,
тя тиче мътна и кална
и носи дърво и камък,
и още са дълги пътища
и много кални друмища;
не уди, синку Стуйене.
Другити по грош ку дават,
ти дай им, мама, два гроше,
пак си керванжи ни ставай.
Стуян мама си ни слуша,
юпрегна руси биули,
метна им златни чюлуви
и пусрибрьени юлари,
юпрегна кула джюлезни,
чи дръпна злати синжири,
тежек ми керван пуведи.
Вървели щу се вървели,
стигнали река Керванка.
Керванка мътна прьедушла,
та влачи дърво и камък.
Стуян са чуди и май,
чи как Керванка да мини:
дали синжири да вани,
биули да си привиде,
или в кулата да седни.
Бивли Стуяну думава:
- Не ни, Стуяне, привеждай,
ниту са качи в кулата,
най са, Стуяне, покачи
на нашти равни гърбови;
аку са ние удаим,
и ти щи да са удаиш;
ако си ние излезим,
и ти ще да си излезиш.
Стуян биули ни слуше,
ни са е Стуян пукачил
на тевни равни гърбове,
най ми е седнал в кулата,
че ги в водата натири.
Кога на крае изплуваха,
ни кула има, ни Стуяна,
сал със умотье излезли,
със рога умотье счупива,
чи са във река нърнали,
Стуяна да си намерят.
Със глава плавои върлева,
със крака пясък ройева,
чи са Стуяна найдили,
на рога са го изнесли.
Ни жив бил Стуян, ни умрял.
Кът са дружина събрала,
Стуян керванжи думаши:
- Дружина мои другари,
проклет да бъди тоз чюляк,
койту биули ни слуша.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.