297. СТОЯН КЕРВАНДЖИЯ - 2

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Събрали са се, набрали
иляда кола беглишки,
тежка кирия да карат
за Цариграда голяма,
за тая Узун-чаршия.
Немали баш керванжия,
тея са Стуяна викали,
чи му са нови колата
и му са яки биволи.
По грош му дават на кола,
башка другата кирия.
Стуян дружина думаше:
- Аз имам стара майчица,
ще ида да я попитам.
Па си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Канят ма, мамо, молят ма
баш керванжия да стана
за Цариграда голяма,
за тая Узун-чаршия,
по грош ми дават на кола -
тея са илядо гроша,
башка другата кирия.
Мама Стуяну думаше:
- Тук седи, синко, не оди,
не гледай, мама, парите,
че има лоши пътища -
напред кервана ша одиш,
камъни с крака ша риташ,
пънове с брадва ша къртиш;
и има води дълбоки,
Тунжа й мътна придушла,
та влачи дърви и камъни,
и тънки ели с вършите.
Стуян си мама не слуша,
та стана Стуян, отиде,
та стана баш керванжия.
Напред керванът потегли,
камъни с крака риташе,
пънове с брадва къртеше
и си на умът думаше:
"Добре ми мама думаше!"
Още са малко вървели,
па са Тунжа стигнали.
Тунжа бе мътна придушла,
та влачи дърви и камъни,
и тънки ели с вършите.
Стуян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
айде да седнем да апнем,
да апнем, още да пийнем,
доде са вода оттече
и добитък да почине.
Три дни седели, чакали,
яли са, още пили са,
водата не се оттича,
още по-мътна приижда.
Дружина Стуян думаше:
- Стуене, наш керванжийо,
кво седиш още и чакаш?
Напред ли щим да вървим,
назад ли жа са връщаме?
Добитък рана изеде -
кво седиш още, та чакаш?
Напред ли щим да вървим,
назад ли да са връщаме?
Стуян си нищо не каза,
той си шапката нахлупи,
та при биволи отиде,
ситни си сълзи ронеше
и на биволи думаше:
- Биволи, мои другари,
какво щим сега да правим -
напред ли щим да вървим,
назад ли да са връщаме?
Биволи думат, не думат,
ала Стуяну продумат:
- Стуене, наш чурбаджийо,
извади жигли железни,
та тури жигли върбови.
Като си Тунжа нагазиш,
не се качувай в колата,
ами са качи на нази -
ако са кола прекъсне,
ний щим на края да излезем,
теб щим жив да извадим.
Стуян биволи послуша.
Извади жигли железни,
та тури жигли върбови.
Като си в Тунжа нагази,
той са не качи в колата,
ами са качи на биволи.
Като й сряд Тунжа дошел,
Тунжа колата прекъсна,
биволи на край излязоха,
Стуяна жив изведоха.
Кога се Стуян убърнал,
целият са й керван удавил.
Стуян край Тунжа одеши
и за керванът плачеши,
и си са чуди и май
как щи назад да са повърни.
Той при бивули утиде,
пак ситни сълзи ронеши
и на бивули думаши:
- Бивули, мои другари,
вий си у дома идети,
аз няма със вас да дода.
На мойта булка кажети,
чи са й млад Стуян удавил.
Па са фърли въф Тунжа,
че са млад Стуян удави.
Бивули са назад върнаха,
на порти сумтят и ривът.
Мама на булка думаши:
- Булне ле, Стуенице ле,
тува са наште бивули;
я изляз, булне, да видиш,
гаче са й Стуян удавил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.