296. СТОЯН КЕРВАНДЖИЯ - 1

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Стоян по двори одеше,
та си биволе мажеше
и на биволе думаше:
- Биволе, мои ангеле,
ка нема нейде кирия,
нийе с кирия да идем.
Токо йе това издумал,
и калеска му втасала,
млад керванджия да иде,
илядо кола да кара,
илядо кола кирия -
се Диму тешки паници
и шемширови лажици,
от Пирот до София;
че му са еки биволе
със копринени човале,
със ебрешимови колане,
железни му са колата,
сребърни му са ярмите,
позлатени му са жеглите.
Стоян майци си думаше:
- Викат ма, мамо, викат ма,
млад керванджия да ида,
илядо кола да карам
от Пирот дор до София.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Я седи, синко, не оди,
млад керванджия не ставай -
тази е есен дъждовна,
дъждовна, синко, кишовна;
де да йе азмак и батак,
се щеш ти да го нагазиш.
Стоен майци си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида
илядо кола да карам,
по грошец да ми остане,
тие се викат илядо;
ако ли, мамо, и по два,
тие се викат две илед.
Па стана Стоян, отиде
и майка му го изпраща,
та па Стояну заръча:
- Синко Стоене, Стоене!
Когато идеш край Тунджа,
Тунжа е вода дълбока;
ти се на края позапри,
та си колата почукай,
почукай и понаправи,
давно нагазат другите.
Стоян майка си послуша.
Кога край Тунджа отиде,
той се на края позапря,
та си колата почука,
почука и понаправи.
Илядо кола кирия
се на Стояна викнаа:
- Маре, Стоене, Стоене,
защо си преден керванжи,
и защо имаш два ака,
що не нагазиш най-напред?
Стояну жалба станало,
та си е Тунджа нагазил
и са йе Богу помолил:
Боже ле, вишни Господи!
Тука ми сега помогни
колата да си изкарам,
из Тунжа да си излеза,
при златаре ще да ида,
сребърен кандил ще направа,
вов черкови да го занеса.
Та па си Тунжа нагази,
токо до среда отиде,
тежък е талаз довтасал,
та му колата откъсна.
Той на биволе думаше:
- Биволе, мои ангеле!
Токо ми сега излезте,
та колата изкарайте,
на края да си излезем.
При златаре ще да ида,
рогове да ви позлата,
ноктове да ви посребра.
Спуснале са се биволе
рогом колата да тикат,
та са на края излеле.
Стоян се назад обърна,
от илядо кола кирия
саде е Стоян останал,
Стоян със черни биволе,
Никола със мали волове.
Та при златаре отиде,
та им рогове позлати
и им ноктове посребри.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.