291. СНОЩИ ДИМИТЪР ПРИСТИГНА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Снощи Димитър пристигна
от пусто равно Загоре,
от чести села крайморски -
пристигна, конче отседна,
майка го в къщи уведе,
на сладки гозби покани
и на Димитра задума:
- Димитре, младо търговче,
като та й майка пратила
в пусто равно Загоре,
в загорски села болярски
бела пшеница да сбираш,
жълти мисири прикупваш -
я казвай, да се науча:
какво си продал - прикупил,
какво си за нас донесъл,
какво си ново научил,
къде си ходил, достигнал;
ходи ли в село Койново,
Койново, село болярско -
отбива ли се в леля си,
леля си, млада Еленка;
заякнал ли е свако ти,
засеял ли е житото,
приготвил ли е зимнина
за девет деца невръстни?
Димитър мами отвръща:
- Аз ходих, майко, аз ходих
по нашта земя българска -
изходих равно Загоре,
Тракийско поле, Софийско,
дунавски къри широки,
Росицка ниска долина,
Янтранска стръвна падина;
изходих села болярски
до море и зад планина,
много съм места изминал,
по-много неща научил,
ала ма й никой не запрял
със око да ме погледне,
със уста да ми продума,
с пшеница да ме помоли
на пазар да се заловим,
да купя и да изпратя
на морска скеля търговска,
печала да си спечеля,
сметките да си силдисам.
Вървя си, майко, чудя се -
защо са хора сърдити,
защо по ниви не пеят,
по вити хора не свирят,
на копан дума не думат -
па бутнах конче през поле,
всред поле село Койново,
в Койново рекох да ида,
че койновци са боляри,
боляри, хора зингини
и имам леля роднина,
от хора жито ще взема,
у леля ще си почина,
със свака ще се раздумам,
сметките да си уравня,
тежки загуби силдисам,
тежки кярове прижаля.
Вървя, Койново пристигам,
бутнах през село да мина -
Койново пусто остало -
дълго е, не се изхожда.
Сред село конче отседнах,
горе, надолу погледнах,
да видя човек койновец,
да видя или да срещна,
ала е празно Койново,
жива се душа не мерва;
празни са къщи, коптори,
по-празни вити кошари,
граждове, та че хамбари.
Тръгнах при леля да ида,
леля да видя - попитам -
защо е пусто Койново,
къде са хора койновци,
дали ги чума изтръшка,
или ги самель измори?
Ала когато пристигнах
в лелино двори широко,
ново се чудо зачудих -
лелина къща рухнала,
лелини порти гътнати,
пусти остали граждове,
бурен обрасъл дворове.
Повикнах веднъж, повторих,
с конче си двори обходих,
никой ме не чу, не видя,
никой ме в къщи не прие,
нето ме куче залая,
нето ми котка измеца.
Жалба ми, майко, допадна,
тежка ме тъга налегна,
па бутнах конче - излязох
подскрижен, дори оплашен,
към гора пътя залових,
към гора, майко, към дома.
Кога в гората навлязох,
в гората, в церовината,
в гората, желадовината -
дърве се люшкат - люлеат,
клоне се вият - прегъват,
листа се бият - треперат
като от буря задморска,
от силна хала - вихрушка,
от пътя, майко, отбих се,
в церова гора навлязох,
че какво вътре да видя -
гора е пълна, припълна
с всички хора койновци,
койновци дърве люлеят,
койновци корен копаят,
койновци клони събарят,
от клони жълъд обират,
тежка зимнина прегласят
за гладни гърла сирмашки.
Назад се бърже повърнах,
по-бърже конче посмушках,
ала съм още нетръгнал,
пред мене жена изскочи,
кирлива, та неопрана,
шудрава - незакърпена,
чорлава - неоплетена -
на ръце дете носяше,
пред мен си дете остави,
към мене си ръце насочи
и жални думи задума:
- Запри се, запри, пътниче,
пътниче, младо търговче,
нещичко ще те помоля,
майчини думи изслушай,
изслушай и ги изпълни -
ти имаш бели грошове,
аз имах стока хубава -
от сърце рожба момчана,
много ми й стока хубава,
много ми й мила и свидна,
ала я давам, залагам
за крина желта пшеница...
Земи я, земи, пътниче,
земи я - добро направи,
земи я - хвала получи
от хора, още от Бога...
Запрях се, майко, узрях се
в тази жена съдрана,
кирлива, та неопрана -
тя беше, майко, леля ми,
леля ми, леля Еленка!
Като я видях, съгледах,
свет ми се, майко, завъртя,
от жалба не се обадих,
от сълзи не й продумах,
най бръкнах в чанта писана,
извадих шепа грошове
и ги на леля подадох.
Па бутнах конче, заминах,
тука при тебе пристигнах,
пристигнах, още донесох
купена стока търговска -
три кола тежки въздишки,
пет кола сълзи сирмашки,
а десет - черни ядове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.