290. ХУБАВА РАДО, РАДУНКЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Хубава Радо, Радунке!
За зло е дошло Велиден,
Велиден, празна неделя,
Гергиовден, поле раниа.
Та оскъпнало житото,
житото, жълтото просо,
бяла пченица, Радо ле!
По триста и по триесе,
жълтото просо, Радо ле,
по двесте и по дваесе.
Радин е баща болярин,
болярин и чорбаджия,
та има много имане
и има жито за продан.
Той си Ради думаше:
- Дъщерко, Радо убава!
Я изкачи са, Радо ле,
на високите чердаци,
погледни доле низ поле,
да видиш, Радо, да видиш
идат ли купци за жито.
Послуша Рада баща си,
та са изкачи, изкачи
на високите чердаци,
погледна доле низ поле,
та па тену си говори:
- Тене ле, до мой бащица!
идат си купци за жито,
четери върви камили,
още четери катъре.
Бащица Ради думаше:
- Дъщерко, Радо убава!
Я влези в нови амбаре,
та си шиника извади,
шиника да си прережем.
Малко жито да бере,
повече пари да вземем.
Да ти наниже баща ти
повече злато от сребро.
Послуша Рада баща си,
па влезна в нови амбаре
шиника да си пререже;
де се сазе люта зъмя,
та уапа бяла Рада
между дветя черни очи.
Черни й очи паднаа
като две черни череши.
Рада се с душа раздели.
Бащица Ради думаше:
- Дъщерко, Радо убава!
Я стани, Радо, да видиш
що ще да чини баща ти.
Ще си продава житото
без мяра, Радо, без пари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.