|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
29. КАКТО СЕ МОЛЕХ, ТЪЙ СТАНА
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Както се молех, тъй стана...
Извадих конче хранено,
че си го рано оседлах
със синьо седло писано,
със позлатени зингии;
че си възседнах кончето,
отидох в росни ливади,
либе си тамо намерих:
зелено сено косило,
косило, та се вморило,
легнало, та си заспало,
ясно го слънце огряло.
Гледах го, мамо, гледах го,
не рачих да го събудя,
не рачих да го оставя;
че бръкнах в куин джобове,
извадих тънка махрама
и му лицето почистих,
очистих, мамо, и покрих,
че легнах, мамо, при него.
Първа ми съня грабнало,
кога се от сън събудих,
на нива либе отишло...
неуточнено (Стубел-РПС, с. 58).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|