287. ПОДУЙНАЛИ СА ДВА БЕЛИ ВЕТРА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Подуйнали са два бели ветра,
та се разигра Бялото море,
бялото море със гимиите.
Вси гимиджии се Бога моляха,
все Бога моляха и корбан коляха,
вси корбан коляха и свещи паляха.
Андон гимиджи не Бога моли,
не Бога моли, не курбан коли,
не курбан коли, не свещи пали.
Във сред морето противно стои,
противно стои на вятровете,
и на вятрове си отговаря:
- Я са не боя от бели вятри,
от бели вятри, от дели пуряз,
мойта гимийка - бакър капийка!
Па се разсърди тоз дели пуряз,
та му разтруши негова гимия,
негова гимия - бакър капия.
Та го оставил във сред морето,
във сред морето на една дъска.
Той се тогава Богу помоли:
- Помилвай, Боже, свети Никола,
да ме изкараш накрай морето,
накрай морето да си излезна,
да си направя голям манастир,
голям манастир - Свети Никола.
Имам си язе девет дюкяна
със бели восък, измирски тамян,
измирски тамян и бял маргарек.
Ограда ще му с восък изградя,
със восък и със измирски тамян.
Полилей ще му с маргарек обнижа.
Де сидя Господ, свети Никола,
та го изкарал накрай морето!
Пратил е Андон тиляле в града,
па са събрале баш майсторите,
та изградили голям манастир -
Свети Никола, Света София.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.