286. ЗАЛЮЛЯЛА СА ДРАГАНКА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Залюляла са Драгана
над тиха бяла Дунава,
на два сухаря прегнили,
Дунав Драгани думаше:
- Люлей са, русо Драгано,
ала са твърде не люлей,
че са сухари прегнили,
та щеш, Драгано да паднеш,
вав тиха бяла Дунава.
Драгана дума Дунаву:
- Дунаве, бели Дунаве,
доде петлите триж пяха,
колко гемийки минаха?
Дунав Драгани думаше:
- Четох ги русо Драгано!
Доде петлите триж пяха,
триста гемийки минаха
с триста бели ветрила;
А подирнята гемийка
малко я момче караше,
момчето свирка свиреше,
свирка си дума думаше:
- Дружина, вярна сговорна,
казвайте, вярна дружино,
от де сте и от къде сте?
Има ли някой дружина
от наши пусти велият?
Дома армаган да пратя,
на двама братя по калпак,
на сестра ми по две махрами,
а на майка ще да прата
ножче със черно чиренче,
в сърцето да са удари.
Да знае майка, да помни,
кога йе сина хранила,
хранила и отхранила;
И го йе мама пратила
на тиха бяла Дунава,
млад гемиджия да бъде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.